Погрижете се първо за себе си, а след това за другите

Погрижете се първо за себе си, а след това за другите. Виждаме го всеки ден. Хора, които постоянно посвещават времето и енергията си на някой друг, независимо от собствените си нужди.

Важен обаче е някой друг – мама, татко, леля, съпругът или кучето. Това заболяване е резултат от липса на самосъзнание и/или е отзвук от неправилно възпитание, което се отразява ужасно на самочувствието на някой, който го е преживял. Само ти знаеш какво? Не е нужно да е така.

Синдром на майка Тереза

Синдромът на „Майка Тереза” засяга най-вече тревожните жени. Смирените и притесните дами се разкъсват за своите работодатели, приятели и близки семейства, които не отвръщат на тази загриженост.

И искат повече. Всички „Майка Тереза“ носят в нежните си сърца това ужасно чувство, тежащо над един тон.

Това е чувство на болка. Защото дълбоко в себе си те прекрасно знаят, че нещо не е наред. Че някой губи тук, за сметка на някой друг. И са абсолютно прави.

Мрачната шега е, че в крайна сметка те не правят нищо по въпроса. Те слагат маската на добродушни и покорни мъченици, забравяйки, че това е само маска, която могат да свалят по всяко време.

Проблемът е в некомпетентното налагане на собствените граници, които на практика не съществуват за такива хора. Наподобяват отворени порти за бежанци: „Всички са добре дошли! Ние ще ви храним, ще ви дадем покрив над главата и образование. И – внимание – НИЩО НЕ ИСКАМЕ В ЗАМЕН!“ . За съжаление изглежда така.

Да имаш собствени граници е адски важно, ако:

Не искате да оставите шефа си, който ви плаща жълти стотинки и иска чудеса от вас, да ви влезе в главата.
Правите всичко за партньора си, но това ви струва толкова много, че вече нямате сили и време за вашите нужди.
Омръзнало ви е да бъдете на разположение на вашите приятели и семейство, които ви натоварват с проблемите си.

Има още много примери, но мисля, че можете да откриете себе си в тях, ако хората около вас по някакъв начин не уважават вашите усилия.

Вижте още: 7 лесни стъпки към увереност

Защо трябва да имате собствени граници?

Съгласявайки се с всяка молба, която всъщност не искате да изпълните – бързо губите уважението и признанието на хората от вашето обкръжение.

Психологията има обяснение за това. Ако нещо е на една ръка разстояние – то няма стойност, защото е нещо лесно достъпно.

Всичко е логично, но толкова много хора не разбират основните психологически механизми, които управляват взаимоотношенията.

Както вече споменах – „Синдромът на майка Тереза“, често е резултат от неправилно възпитание. Обикновено това произтича от моделите от детството, когато трябваше да бъдеш послушно дете, в противен случай следва напляскване, недоволство на родителите и ужасни угризения.

Така този наранен човечец порасна, избяга в подчинение и винаги се опитваше да се грижи за чуждите интереси, защото му се струваше разумно. Е, „струваше му се“.

Ако искате да се освободите от усещането, че трябва да се жертвате за някого – първо поставете собствените си граници.

Настоятелно кажете на приятелите си, че не сте техен частен терапевт. Говорете честно за очакванията си от работата с шефа си. Кажете, че сте само хора, имате собствен живот и смятате, че парите, които печелите, са недостатъчни за задълженията, които изпълнявате.

Обяснете на вашия мъж, че не е кулинарен инвалид и че може да се научи да прави вечеря. Ще видите какво облекчение е да отстояваш позициите си и да живееш повече по своя начин.

Разбира се, няма нищо лошо в това да бъдем полезни на другите, стига да се прави в разумни граници. Да угаждате на другите обаче не трябва да се превръща в мисия на живота ви. Главно защото губите много от това.

Не можеш да дадеш това, което нямаш

Ако се откажете от свободното време, което имате много малко – изпомпвате чувство на неудовлетвореност с голям примес на тъга. Давайки всичките си спестявания за каузите на някого, на когото държите, нямате средства да се грижите за себе си.

Когато се жертвате отново и отново за близките си, без да задоволявате нуждите си – започвате да прахосвате, изпълнявате задълженията си с нарастващо чувство за несправедливост и парадоксално губите признание в очите на другите.

Виждате ли, не можете да дадете това, което нямате. Най-добрата форма на даване на другите идва от изобилието.

Давате, когато чувствате, че имате какво да споделите, че имате достатъчно. Тогава споделянето е лишено от токсичната енергия, която изгаря душата ви, когато сте в обратната ситуация.

Можете да дадете най-доброто, когато то действително предизвиква положителни чувства да протичат през тялото ви. Тогава всеки започва да те възприема по различен начин.

Уважението и благодарността възникват, защото вашето даване има конгруентен източник.

Някои обаче може да не приемат вашата „Пепеляшка трансформация“ и новите граници, защото са свикнали да ви използват за своите цели и нужди през годините.

Затова не се страхувайте да изгаряте мостове, но не забравяйте да изграждате нови мостове, „по-здрави“ за вас. Тоест, обградете се с хора, които дават толкова, колкото вземат.