Цялата информация е във вашите ръце!

Българското хоро не е просто танц

"На каквото хоро се хванеш, такова хоро ще играеш", българска поговорка

Българското хоро е народен танц, в който участниците образуват кръг или права линия, докато се държат за ръце. Те изпълняват специални стъпки  – скачане, скокове, кръстосване на краката, преминаване напред, преминаване назад – които се повтарят според музикалния съпровод.

В хорото участват не само краката, а цялото тяло – ръцете, торсът и дори изражението на лицето следва танцовите ритми и предава настроенията му. Хорото може да бъде бързо и радостно или бавно и тъжно.

Българското хоро е уникално със своето голямо разнообразие от ритми, те могат да бъдат от 2/4, до по-сложните 5/8, 7/8, 9/16, 11/16 и дори достига 12/16, 13/16, 15/16. Следователно изпълнението на хоро не е лесно и изисква някои умения, които често се развиват в детството.

Реклама

Виж още: Трифон Зарезан, легенда и традиция

Според някой хора българското хоро датира от времето на тракийските племена 3000г. пр.н.е., други смятат, че неравномерните удари са били характерни за полуномадските прабългари.

Целта зад танца

Според българския астролог Николай Радев, целта на хорото е да се дублира космическият закон – кръгът наподобява нашата Слънчева система. Свирачът на гайда, който обикновено стои в центъра на кръга, е като слънцето. И подобно на планетите, които се въртят около него, танцьорите на хоро се движат обратно на часовниковата стрелка.

В миналото, когато хората формирали кръга и танцували в унисон, те се опитвали да постигнат по-висока вибрация и да настроят телата и умовете си към природата, като по този начин стават едно цяло с техния Господ – Създател. Докато следвали ритъма, те медитирали и се хармонизирали, за да балансират енергията си като индивиди и като група – едновременно.

Радев смята, че хорото е българската версия на „чигун“ или „ци гун“ практиката и традиционната йога. В книгата си „Древният код 681“ той изразява надежда, че способността на хорото да лекува, енергизира и обединява хората отново ще се възроди – и че може би ще се случат чудеса.

Възраждането на хорото

хоро
снимка: YouTube – „Духът на знамето“

Доскоро хорото се смяташе за старомодно занимание, подходящо само за бабите в местните клубове за пенсионерите.

През изминалото десетилетие обаче се наблюдава възраждане на националната гордост в България, изваждане както на хорото, така и на българските песни от тази клиширана концепция и въвеждането им в ежедневието на българите.

Има много фолклорни танцови клубове, в които младите хора научават стъпките на различни видове хоро, тъй като виждат тази дейност като начин да се свържат отново с корените си.

Видове хоро

Съществуват около 100 вида български хора, но тъй като няма как да изброим всички, ще се запознаем накратко с някои от най-популярните от тях.

Право хоро, то се счита за сравнително лесно за изпълнение, но може да доведе до хипнотично състояние след половин час танци.

Пайдушко хоро, то е популярно във всички региони на Македония, някои части на България и Гърция.

Еленино хоро е кръстено на красивата фолклорна девойка, Елена. Няма точни исторически данни коя точно е тази девойка, но едно поверие гласи, че красотата и спирала дъха на всички мъже.

Дунавското хоро е един от най-обичаните танци в България, изпълняван на градски площади на всяка сватба и национален празник.

Дайчово хоро, получава името си от Дойчин войвода. Според легендата той се спасява от бесилото с танц.

Ганкиното хоро е сложно за изпълнение. То идва от северняшката фолклорна област, темпото може да бъде различно, но най-често е бързо.

Реклама

Хората четат още:

Този сайт използва "бисквитки", за да работи оптимално и за да улесни Вашето сърфиране Приемам Прочети Повече