Кои са Пижо и Пенда и коя е най-чудната легенда за тях?

легенда за пижо и пенда

Защо е важно мартениците да са направени от вълна и кои са добре познатите ни мартеници Пижо и Пенда?

Запознати ли сте с традициите, обичаите и произхода на бългърските мартеници?

Дали са български или можем да ги видим и на други места?

реклама

Мартеницата символизира мъжкото и женското начало, това е един период на преход между зимата и пролетта, идването на пролетта, началото на нов живот, силата на слънцето.

Традицията повелява Пижо да е в бял цвят, а Пенда в червено.

Легенда за Пижо и Пенда

Традиционните фигури на Баба Мара са Пижо и Пенда, а за тях има няколко легенди:

Легенда за боговете

Легенда за Пижо и Пенда гласи, че те са тракийски богове. Бог Март – повелител на пролетните промени и Белона – онази жена, която смилила сърцето на най-дръзкия и безстрашен войн сред боговете на древните траки – бог Март.

На сватбата на Март и Белона богините поднесли на новата стопанка на Балкана корона, изплетена от розови рози, за да окичи косите си.

Но Белона била на друго мнение. Надскочила по войнолюбство своя мъж, тя накичила себе си с титлата „Богиня на войната” вместо с венеца от розови рози. Тази любов и до днес е жива в ритуала на мартеничките.

Връзката между Март и Белона никога не е прекъсвана, защото мартеницата е синоним на могъщите и непобедими Бог и Богиня на войната, на победата над трудните времена. Те били закрилници на тракийските войници.

Легенда за любовта

Друга легенда за Пижо и Пенда гласи, че те са били двама влюбени.

Пижо бил хубав с благ характер и много трудолюбив с румени бузи.

Пенда била най-красивата мома с катранено черна коса и снежнобяло лице, а любовната им история била толкова вдъхновяваща, че тя станала повод да се превърнат в символи на мартеницата за да напомнят за силата на любовта.

Брат и сестра

Според едни предания, Пижо и Пенда са брат и сестра.

Историята разказва, че семейството им дълго време нямало деца, а за да се сдобият с близнаците Пижо и Пенда се съгласили на шеснайстият им рожден ден, едно от децата да бъде отведено от зла магьосница.

Когато момента настъпил обаче, те се съпротивлявали толкова много, че накрая били превърнати във вишнево дърво, чиито клони били преплетени с червен и бял конец, които били именно Пижо и Пенда.

Майка и сън

Също така Пенда се разглежда като тракийската богиня майка Бендида.

В традиционната ни култура са наричали малки момченца, които още не са кръстени с Пижо. Връзвайки двете, може да се предположи, че Пижо и Пенда символизира майката с нейния син.

Има много легенди за Пижо и Пенда, истината за Пижо и Пенда я има навсякъде, оставаме на вас да изберете коя е най вдъхновяваща.

Традиции и обичаи

Традицията повелява, че стопанката на къщата изработва мартеници, които после трябва да се закачат на ръцете и около врата за здраве и берекет.

Днес за направата на мартеници се използват различни материали, но според традициите в миналото се е използвала само вълна, защото според традиционните вярвания тя е материал който улавя болестите.

Мартениците се поставят на видимо място за предпазване от зли сили и уруки. Червеният цвят в мартеницата е символ на кръвта и плодородието.

Най-често мартениците се слагат около врата, около китката защото това са откритите места, кото трябва да предпазят човек от злите сили и лошата енергия.

Освен това мартениците помагат да влезе доброто, плодородието и да може Баба Марта да ги види и да се усмихне.

Мартениците само бяло и червено ли трябва да се правят?

Отговорът е не, още в миналото са използвани различни цветове за направата на такива амолети като мартениците.

Като амолет който предпазва, мартеницата може да има различни цветове, като синьото небе, кафявото от земята, зеленото от гората.

В родопите например се използват зелено, кафяво, жълто, а в разложко синьото замества бялото и се преплитат синьо и червено, което също е традиционна мартеница.

Традициите позволяват и добавянето на различни допълнителни елементи, като златна паричка например.

Само в България ли се носят мартеници?

Мартеници се срещат и извън България. Може да видите мартеници и в Румъния, Македония и други съседни страни.

Преди няколко години мартеницата е вписана в материалното колтурно наследство на ЮНЕСКО и кандидатурата е от няколко страни – България, Северна Македония, Румъния и Молдова.

Споделете тази статия

Как актуализираме тази статия:

Непрекъснато следим за налична нова информация и актуализираме нашите статии.

Дата на публикуване:

Дата на последна промяна:


Още от ЛАЙФСТАЙЛ: