Цялата информация е във вашите ръце!

Проблеми с щитовидната жлеза, симптоми и лечение

Щитовидната жлеза е част от ендокринната система, тя е неразделна част от правилното функционирането на човешкия организъм.

Когато се появи нарушение във функцията на щитовидната жлеза, ефектът върху тялото може да бъде катастрофален.

Щитовидната жлеза е част от ендокринната система, тя е разположена в средата на шията, точно под мускула и кожата. Щитовидната жлеза е неразделна част от правилното функционирането на човешкия организъм.

Реклама

Ето един по-близък поглед към щитовидната жлеза и нейната функция, както и всичко, което трябва да знаете за заболявания на щитовидната жлеза.

Какво представлява щитовидната жлеза?

Преди да разгледаме нещата, които могат да се объркат с функционирането на щитовидната жлеза, нека видим и каква роля играе тя за нашето тялото.

Вече знаем, че е разположена в централната част на шията. Тя има два дяла (лобове), които са приблизително с размер на половин слива, лежащи от двете страни на трахеята.

Тези части са с форма на пеперуда с централна лента от тъкан(провлак), свързваща двете части.. Понякога не е налице провлак, а само двата лоба на щитовидната жлеза.

Щитовидната жлеза е част от ендокринната система и освобождава хормоните Т3 и Т4 в тялото, за да може то да функционира ефективно.

Щитовидната жлеза е способна да произвежда тези хормони чрез извличане на йод от кръвта.

Хормоните на щитовидната жлеза

Друго име на Т4 е тироксин и съдържа четири йодни атома. Т3 се нарича още трийодтиронин и съдържа три йодни атома, той е биологично активният хормон.

Тези два хормона са взаимно свързани, затова е изключително важно жлезата да освобождава и двата.

Тиреоидните хормони определят колко бързо работят клетките в тялото,по-известно като – метаболизъм.

Ако има излишък на тиреоидните хормони, тялото работи твърде бързо и се нарича хипертиреоидизъм. Ако нямате достатъчно хормони на щитовидната жлеза в тялото си, функциите се забавят, това е хипотиреоидизъм.

Дори и да нямате хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм, щитовидната Ви жлеза може да работи с различна скорост от тази на друг човек. Това често се нарича бърз или бавен метаболизъм.

Чрез следене на хормоните на щитовидната жлеза може да контролирате тиреоидните нарушения

Балансът в нивата на хормоните в организма изисква много следене. Производството на твърде много или твърде малко може да предизвика нарушения на щитовидната жлеза.

Т4 и Т3 се произвеждат чрез извличане на йод от кръвта. Клетките в щитовидната жлеза са единствените, които могат да използват йод по този начин. Количеството йод в тялото определя колко Т3 и Т4 могат да бъдат произведени.

Щитовидната жлеза не само снабдява тялото с хормони, но и контролира производството им с помощта на хипофизната жлеза.

Хипоталамусът се намира в мозъка и изпраща TSH, той пък се контролира от освобождаващ хормон (TRH), който задейства хипофизната жлеза. Хипоталамусът регулира хипофизната жлеза.

Хипофизната жлеза е с размерите на фъстък и е разположена между хипоталамуса и щитовидната жлеза, сгушена в основата на мозъка.

В отговор на освобождаването на TRH, хипофизната жлеза произвежда стимулиращ тиреоиден хормон (TSH), който се усеща от щитовидната жлеза и от своя страна освобождава повече Т3 и Т4.

Ако някоя стъпка в процеса се наруши или се извърши необичайно, това може да доведе до проблеми с щитовидната жлеза.

Защо е важна щитовидната жлеза?

Зад производството на тиреоидни хормони има сложен механизъм, а щитовидната жлеза играе голяма роля в този цикъл.

От решаващо значение е всяка стъпка да работи точно както би трябвало, тъй като ефектите на дисфункционалната жлеза могат да бъдат широкообхватни и да доведат до заболявания.

За да се постави това в перспектива, е полезно да се разбере, че щитовидната жлеза помага да се регулират всички тези телесни функции:

  • Сърдечен ритъм
  • Дишане
  • Периферна и централна нервна система
  • Мускулна маса
  • Телесно тегло
  • Менструален цикъл
  • Холестерол
  • Телесна температура
  • Храносмилане

Ако тя не работи правилно, може да имате проблем с някой от изброените вече функции, а в най-лошият случай с всички от тях.

Например твърде много Т3 / Т4 може да доведе до прекалено бързо биене на сърцето и диария, докато твърде малкото може да причини забавен сърдечен ритъм и запек.

Рутинни тестове за предотвратяване на тиреоидни нарушения

Няма нито един тест за всички тиреоидни разстройства поради сложната верига, която трябва да се проследи.

Разбирането на физиологията на ендокринната система и как хипоталамусът, хипофизата и щитовидната жлеза работят заедно е от съществено значение за определяне на потенциалното нарушение на щитовидната жлеза.

Ако лекарите подозират нарушение във функцията на щитовидната жлеза, въпросът е да се установи къде във веригата е проблемът.

Например ниските нива на Т4 в кръвта биха могли да означават, че щитовидната жлеза не реагира на TSH или това може да е грешка в началото на процеса с хипоталамуса.

Въпреки това, ако тествате кръвта и има високи нива на TSH, но ниски нива на Т4, знаете, че хипоталамусът и хипофизата вършат работата си, но щитовидната жлеза не отговаря.

На практика, проблемът обикновено е при хипофизата или щитовидната жлеза.

Тестовете на щитовидната жлеза са изключително точни, така че когато комбинирате няколко различни вида тестове заедно, е възможно да разберете откъде идва аномалията, водеща до тиреоидно заболяване.

Серумни (кръвни) тестове за функцията на щитовидната жлеза

Кръвните тестове са най-честата форма на функционални тестове за щитовидната жлеза и са бързи и лесни за извършване.

Серумните тестове за функцията на щитовидната жлеза са полезни както за диагностициране, така и за лечение, което позволява на лекарите да следят нивото на тиреоидни хормони в кръвта.

В повечето случаи кръвният тест проверява за TSH, Free T3 и Free T4. „Свободните“ хормони се отнасят до активните елементи на Т3 и Т4.

Ако все още нямате диагноза, Вашият лекар може също така да провери за антитела на щитовидната жлеза TAT и MAT, тъй като това помага да се изключат конкретни причини.

За тези с рак на щитовидната жлеза, кръвните изследвания могат да включват проверки за тиреоглобулин и калцитонин за целите на мониторинга.

Всяка лаборатория има различен референтен диапазон, но има някои насоки за приблизителните стойности на здрав човек. Специфичната комбинация от резултати може да помогне за диагностициране:

  • Повишен TSH с нисък свободен Т4 – хипотиреоидизъм
  • Ниска TSH с повишен свободен Т4 и свободен Т3 – хипертиреоидизъм
  • Нисък TSH с нисък свободен Т4 – потенциално нарушение на хипофизата

Сканиране на йодното поемане

Щитовидната жлеза използва йод, за да произвежда хормони на щитовидната жлеза, така че измерването на количеството, което абсорбира, е мярка за това как функционира.

Сканирането за приемане на йод включва пациент, който получава доза радиоактивен йод на празен стомах след това се сканира щитовидната жлеза, за да се види колко  абсорбира за употреба.

Различни фактори могат да повлияят на резултата, така че обикновено се използват заедно с кръвни тестове, за да се получи пълна картина.

Сканиране на щитовидната жлеза

При този вид изследване се инжектира радиоактивен йод в кръвта, с цел натрупване. Сканирането осигурява цветна картина на щитовидната жлеза, включително всякакви възли, които присъстват.

Той също така може да помогне да се разграничат студените и горещите възли . Горещите възли произвеждат хормони на щитовидната жлеза и рядко са ракови.

Студените възли могат да бъдат злокачествени тумори (рак) или доброкачествени тумори. След сканирането може да се извърши специализиран тест – биопсия, за да се установи естеството на възела, ако е необходимо.

Тироидни нарушения и заболявания

щитовидна жлеза лечение

 

Ето по-отблизо някои от най-често срещаните заболявания на щитовидната жлеза:

Хипертиреоидизъм

Хипертиреоидизмът е често срещано тирeоидно разстройство и се причинява, когато щитовидната жлеза работи прекалено бързо и произвежда твърде много хормони.

Симптомите, които може да забележите при хипертиреоидизъм, включват:

  • Промени в настроението
  • Безпокойство
  • Обилно изпотяване
  • Горещи вълни
  • Мускулна умора или слабост
  • Сърцебиене
  • Проблеми със съня (промяна в нормалния ви модел)
  • Отслабване
  • Чести движения на червата
  • Изпъкнали очи
  • Гуша

Щитовидната жлеза може също така да се увеличи и да стане видимо подута в предната част на врата. Това е гуша.

Може да има много причини за хипертиреоидизъм, така че е важно да се установи дали има някакво значително заболяване.

Най-честите причини са възпаление на щитовидната жлеза – тиреоидит и възли на щитовидната жлеза. И двете състояния карат щитовидната жлеза да произвежда твърде много Т3 и Т4.

Консумирането на прекалено много йод поради диета или прием на лекарства е друга причина за хипертиреоидизъм.

Лечение

С помощта на определени лекарства може да се намали производството на хормоните на щитовидната жлеза. Може да се предложи и терапия с радиоактивен йод; това уврежда клетките, които произвеждат хормоните.

Ако нито една от тези възможности не доведе до желания резултат, може да се извърши операция за отстраняване на част от жлезаta.

Точното лечение зависи от редица фактори, включително възрастта, симптомите и всяка вероятна причина за нарушеният ритъм на работа на жлезата.

Вашият лекар може също да предпише допълнителни лекарства като бета-блокери за облекчаване на симптоми като бързо сърцебиене.

Неконтролираният хипертиреоидизъм не е просто неудобство, но може да бъде и опасно, поради което диагностиката и лечението са важни.

Ако не се обърне внимание на симптомите, хипертиреоидизмът може да доведе до аномалии на сърцето, които могат да бъдат фатални, като внезапно спиране на сърцето и застойна сърдечна недостатъчност.

Добрата новина е, че няма причина лечението да не е успешно. Може да отнеме известно време, докато се постигне правилното равновесие, но в крайна сметка е постижимо.

Хипотиреоидизъм

В точно обратното на хипертиреоидизма, хипотиреоидизъм е, когато няма достатъчно тироидни хормони, циркулиращи в тялото.

Хипотиреоидизмът е често срещан, особено при жените. Смята се, че около 10% от всички жени имат известно ниво на хипотиреоидизъм.

Някои от симптомите на хипотиреоидизма са доста неясни, което ги прави трудни за определяне. Това са признаците, на които трябва да се обърне внимание:

  • Отпадналост
  • Умора
  • Наддаване на тегло
  • Затруднено отслабване по време на диета
  • Суха коса
  • Бледа, груба кожа
  • Непоносимост към ниски температури
  • Косопад
  • Мускулни болки и спазми
  • Депресия
  • Раздразнителност
  • Запек
  • Загуба на паметта
  • Намалено либидо
  • Променя в менструалният цикъл

Може да изпитате някои или всички от горните симптоми, в зависимост от нивото на дефицит.

Най-честите причини за подтискане на щитовидната жлеза са:

  • Основното заболяване като Hashimoto’s
  • Вродено увреждане
  • Прекомерна доза лекарства за хипертиреоидизъм
  • Хирургия или радиоактивно лечение за хипертиреоидизъм, рак или други състояния

Проблеми с хипофизната жлеза също е възможна причина, но е много по-рядко срещана. В тези случаи, хипофизната жлеза не освобождава достатъчно количество тироиден стимулиращ хормон, така че щитовидната жлеза не увеличава производството.

Хипотиреоидизъм може да бъде ефективно лекуван с допълнителни хормони, като Л-тироксин. Вашите кръвни нива трябва да бъдат наблюдавани и понякога може да се наложи дозата да се промени.

Няма еднократна доза за хипотиреоидизъм, така че редовното наблюдение е важно за предотвратяване на рецидив на това тиреоидно заболяване.

Гуша

Щитовидната жлеза обикновено не се вижда, но когато се разширява, тя е известна като гуша и се вижда в предната част на гърлото.

Една гуша може или не може да предизвика симптоми, в зависимост от причината, поради която се е развила.

Някои от честите причини за гуша са:

  • Основно състояние като болестта на Хашимото или Грейв
  • Възпалението на щитовидната жлеза може да повлияе на производството на хормони
  • Рак на щитовидната жлеза. Злокачествените клетки могат да растат като възли на щитовидната жлеза.
  • Щитовидни възли. Не всички възли на щитовидната жлеза са ракови. Групите на щитовидната тъкан могат да прераснат и да произведат прекомерни хормони.
  • Дефицит на йод в диетата. Това е рядка причина в развитите страни.

Основната причина ще определи симптомите. Например, болестта на Грейвс причинява хипертиреоидизъм, докато болестите на Хашимото причиняват хипотиреоидизъм. Следователно, симптомите на всеки от тях са много различни.

Основната причина определя лечението на гуша. Хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, възли и рак ще бъдат лекувани, но ако гушата е без симптоми, Вашият лекар може да реши само да я наблюдава.

Ако гушата причинява физически дискомфорт при дишане или преглъщане, може да се наложи операция или радиоактивно лечение.

Рак на щитовидната жлеза

Ракът на щитовидната жлеза е друг тип нарушение на тиреоидната функция, статистически засяга 1,2% от хората, по-често срещано при жените отколкото при  мъжете в съотношение 3: 1.

Обикновено се появява след 30-годишна възраст и става по-агресивен с напредване на възрастта. Ракът на щитовидната жлеза обикновено е без симптоми, преди да предизвика хрипливост, гласови промени и видима бучка в гърлото.

За някои хора буца в гърлото е единственият откриваем знак. Болката рядко е ранна характеристика на рак на щитовидната жлеза.

Според лекарите възлите на щитовидната се определят като ракови образувания , но много малко от тези възли са ракови.

Всъщност по-малко от 1% от тиреоидните възли са ракови. Тези възли често са случайно откритие, докато се провеждат изследвания за несвързани симптоми, като болка във врата.

Видове рак на щитовидната жлеза

Има четири различни вида рак на щитовидната жлеза: анапластичен, медуларен, фоликуларен и папиларен. 95% от рака на щитовидната жлеза попадат в последните две категории, фоликуларни и папиларни.

Тези два вида рак могат да бъдат излекувани до 98% с правилното лечение. Медуларният и анапластичният рак са сравнително редки и прогнозата не е толкова положителна.

Лечението на рак на щитовидната жлеза е уникално, тъй като щитовидните клетки абсорбират йод както нито една от останалите клетки в тялото.

Това позволява на лекарите да използват радиоактивен йод за специфично насочване на клетките на щитовидната жлеза, като оставят останалата част от тялото относително незасегната. Ползите от това са огромни: липса на косопад, гадене и повръщане.

Лечението често комбинира терапия с радиоактивен йод с частично или пълно хирургично отстраняване на щитовидната жлеза.

Не всички пациенти се нуждаят от радиоактивна йодна терапия.

В някои случаи хирургичната операция може да предложи пълно излекуване на това тиреоидно разстройство.

За по-агресивни видове рак, като медуларна, също е необходимо отстраняване на лимфните жлези в допълнение към цялата щитовидна жлеза.

Щитовидни възли

Много по-прост начин за описване на възли е свръхрастежът на тъканите. Нодулите са група тъкан, която расте заедно, създавайки бучка.

До 60-годишна възраст най-малко половината от мъжете и жените имат възли на щитовидната жлеза, въпреки че може да не са наясно с това.

Нодулите могат да се появяват в много форми; някои са твърди, а други са пълни с телесни течности или кръв. Повечето възли са доброкачествени, само малък процент са ракови.

Някои хора развиват много възли по време на живота си, но така и не разбират за това, поради липсата на симптоми.

Диагноза

Диагнозата „тиреоидни възли“ може да възникне поради симптоми на хипертиреоидизъм, тъй като тези бучки от тъкани могат да произведат Т3 и Т4. Особено големите нодули имат потенциала да попречат на дишането или да направят преглъщането трудно.

Освен рака, често няма идентифицируема причина за нодулите. Може да е генетично. Дефицитът на йод е друга възможност, но това е рядкост в развитите страни.

След като ракът се елиминира като възможност, бдителният мониторинг е обичайният план с годишни сканирания за проверка на размера и растежа.

Хирургия може да бъде необходима на по-късен етап, ако нодулът пречи на функционирането. Ако нодулът причинява хипертиреоидизъм, ще се прилагат обичайните лечения за това състояние.

Тиреоидит на Хашимото (болест на Хашимото)

Този тип заболяване на щитовидната жлеза е един от най-често срещаните тиреоидни състояния и получава името си от японския хирург, който го идентифицира за първи път през 1912 г. Хашимото е автоимунно състояние, при което имунната система атакува щитовидната жлеза.

Това причинява възпаление на щитовидната жлеза и затруднява производството на основните Т3 и Т4 хормони.

Ако щитовидната жлеза не може да се справи с изискванията на организма за Т3 и Т4, това води до хипотиреоидизъм. Има много причини за хипотиреоидизъм, но Хашимото е най-често срещаната.

Началото на Хашимото е много коварно и може да отнеме много време, за да стане хипотиреоид.

Възможно е болестта да присъства в продължение на много години и да остане невидима. Ако Хашимото не се лекува, болестта може да разруши цялата щитовидна жлеза.

При лечението, освен медикаментозно, се препоръчва и спазването на сециална хранителна диета.

Автоимунни заболявания

Много автоимунни заболявания нямат лесно разпознаваема основна причина. Въпреки това, ако вече имате автоимунно заболяване, е по-вероятно да развиете Хашимото.

Други автоимунни заболявания могат да бъда диабет тип 1, ревматоиден артрит и адисонова болест. Жените имат седем пъти по-голяма вероятност да развият болестта на Хашимото, отколкото мъжете.

По същия начин, по който други автоимунни състояния могат да доведат до хашимото, заболяването на щитовидната жлеза също увеличава риска от развитие на други автоимунни състояния.

Вашият лекар може да поиска да Ви наблюдава и да извършва периодични скринингови тестове. Тиреоидният лимфом е много рядко усложнение на Хашимото, но е лечимо когато е хванат по-рано.

Редовното наблюдение на кръвните нива на хормоните на щитовидната жлеза е от съществено значение за провеждане на правилно лечение.

Болест на Грейвс (Базедова болест)

Базедова болест (болестта на Грейвс) е подобна на болестта на Хашимото, но предизвиква обратен ефект. Също така автоимунното заболяване, болестта на Грейвс прекомерно стимулира щитовидната жлеза, причинявайки хипертиреоидизъм.

Подобно на много автоимунни състояния, болестта на Грейвс има елемент на генетично наследяване. Жените обикновено са по-засегнати от мъжете.

При базедова болест, щитовидната жлеза се увеличава и произвежда твърде много хормони, поради имунната система, която създава антитела, които имитират TSH, който обикновено се произвежда от хипофизата.

Тази фалшива TSH стимулация кара щитовидната жлеза да работи по-усилено, и да произвежда повече хормони.

От всички типични симптоми на хипертиреоидизъм, болестта на Грейв е единствената която причинява изпъкнали очи, както и възпаление на очите. Възпалението може да варира от леко до тежко.

Възпаление

В редки случаи могат да се забележат и удебеляване на кожата на пищяла, заедно с бучки и червени петна. Това е претибиален микседема, усложнение от болестта на Грейвс (базедова болест) и макар да е дразнещо, не е сериозно.

Болестта на Грейв може да се лекува успешно като други форми на хипертиреоидизъм.

Горната информация осигурява цялостен преглед на щитовидната жлеза, нейната функция, какво може да се обърка и как се лекува.

Симптомите на всякакъв вид заболяване на щитовидната жлеза могат да бъдат много неясни, така че винаги е важно да се консултирате с лекар, вместо да се опитвате да се диагностицирате сами.

Добрата новина е, че по-голямата част от тиреоидните заболявания могат да бъдат успешно лекувани без значителни, дългосрочни усложнения, но правилната диагноза е от съществено значение.


Отдели 2 секунди от твоето време и се запиши

за най-горещият бюлетин на Spiritell. 100% безплатно!

Абонирай се

Хората четат още:

Този сайт използва "бисквитки", за да работи оптимално и за да улесни Вашето сърфиране Приемам Прочети Повече