Обикновено свързваме думата алчност с
парите. Това чувство обаче се усеща в много ситуации и е познато на хора, за които пълният портфейл не представлява важна ценност и не предизвиква желание.
Алчността е чувство, което може да засегне всеки. Струва си да осъзнаем последствията от него и как да се борим с него.
Алчност
В психологията алчността е силна, егоистична нужда постоянно да се придобива или притежава повече, отколкото е действително оправдано или необходимо. Това чувство може да е свързано с изтощителна похот, глад или жажда за пари, храна и слава.
Алчността обикновено характеризира някой, който постига повече, колкото повече иска, и никога не е доволен от това. В преследване на материалните си нужди той не познава граници и често ги прекрачва.
Алчните хора дори са в състояние да нарушат моралните ценности, за да постигнат целите си.
Алчността е грешен подход към живота. Човекът, завладян от него, има чувство на празнота и се фокусира върху обсесивно търсене на утеха в получаването на потенциални блага, за да елиминира това болезнено чувство.
Алчният човек изпитва вътрешна принуда да задоволи нуждите си, докато отрича другите – също толкова важно. Така не забелязва, че колкото по-алчен е, толкова повече се самоунищожава. Запълването на вътрешната празнота с материални неща само влошава проблема и кара да се чувствате по-зле в света около вас.
Самофокусирането е характерна черта на алчните хора. Такива хора винаги поставят себе си на първо място, като показват много малък интерес към нуждите и чувствата на другите. Чувството на алчност ги кара да не искат да правят нещо за другите.
Алчните хора не са способни на емпатия и докато живеят, не ги е грижа за другите. Затова не се съобразяват, че може да са виновници за чужда болка. Техният егоцентризъм и нежеланието да поемат лична отговорност за поведението и действията си правят много труден живот с тях.
Алчност – прояви
Алчността не е само за материални блага. Човек може да бъде алчен за любов – тогава той никога не може да получи достатъчно доказателства, че друг човек го обича. Човек може да бъде алчен за власт, признание, дори храна!
Много психолози смятат, че усещането за алчност е необходима част от развитието и че то предизвиква по-зрели емоции с течение на времето.
Алчността наистина е „основен грях“ – лечението му в зряла възраст е трудно и продължително. Това е така, защото корените на това чувство са дълбоко във вашата личност – алчността се развива дори когато детето не може да говори или да мисли.
Разбирането на проблема ви в зряла възраст помага само частично.
Алчността може да бъде предизвикана от предишни негативни преживявания, като загубата на родител, където детето започва да чувства непрекъсната празнота оттам.
Човек може също да се роди с нужди, които не могат да бъдат задоволени по различни причини, например когато е пренебрегнат от близките си. Ако това се случи, човек може да почувства силно желание да изпълни желанията си и да ги преследва. В резултат на това представата на детето за реалността може да стане изкривена и неправилна.
Въз основа на предишен негативен опит, детето развива специфичен, постоянен вид страх. Такъв човек започва да възприема живота си като неудобен, ограничен и празен.
Алчният човек ще бъде обсебен от това, което е необходимо. Той е убеден, че благосъстоянието му зависи от това да получи всичко, което иска. Ще завижда и на тези, които го имат, и е много вероятно никога не води
щастлив живот.
Алчност – ефекти
Когато чувството на алчност е силно, човек е принуден да изразходва много време и енергия в търсене и получаване на нещата, които иска, оставяйки всичко останало настрана. Струва му се, че единственото правилно нещо, което трябва да направи, е да се опита да задоволи желанията си. Човек, наранен в детството, има впечатлението, че ще възвърне чувството за сигурност, което отдавна е загубил.
Въпреки най-добрите усилия и постигането на по-нататъшни успехи, алчният човек никога няма да се чувства постоянно в безопасност или пълноценен. Освен това дълбоко вкоренения страх няма да бъде изкоренен. Алчността също бавно разрушава отношенията със семейството и приятелите.
Алчността – как да я преборим?
Хората, които искат да се борят с алчността, трябва съзнателно да открият източника на своя стремеж към богатство. Това може да означава връщане към детските ви трудности, които са причина за сегашното ви поведение. Това е не само връщане към неразрешени конфликти от миналото, но и усилена работа върху потисканите преди емоции и гняв.
Алчните хора също трябва да знаят какво е наистина важно в живота. Строго погледнато, те се нуждаят от любов, емоционална близост, безусловно приемане и себеприемане.
Хората трябва да вярват, че можем да бъдем богати само когато можем да дадем нещо на някого. Поемането на този алтруистичен път изисква постоянство, търпение, смирение, смелост и ангажираност. Освен това човек, който иска да се излекува от алчността, трябва да се научи да получава истинско удоволствие от това, което вече има.
Болестната алчност е един от капаните, в които всеки може да попадне. За обществото не е лесно да приеме такъв човек. Но всеки човек може да признае пред себе си своя проблем, да го приеме и да потърси решение.
Зрелите емоции са лечебни – ако алчният човек се е свързал с някой, който е щедър и същевременно настоятелен, той има шанс да коригира личността си и да „контрахира“ по-зрели емоции.
Също така помага да преживеете цялата си алчност в терапевтична среда, да откриете нейните симптоми и да ги обсъдите с психолог. Под наблюдението на професионалист пациентът може да открие как се изпитват ирационални чувства. Личността става по-здрава и човекът постепенно започва да изпитва благодарност, но процесът е бавен.
Заключение
Алчността може да бъде двигател на действие, постигане на успех, но не благодарение на нея нашата цивилизация постига прогрес.
Светът се развива в желаната посока най-вече благодарение на добра воля, стремеж да се освободи от страданието и болестите, креативност, любопитство и трудолюбие.
Вероятно всички хора изпитват алчност, но обектите на чувството (напр. пари, признателност, храна) и неговата сила варират. Дали това има разрушителен ефект върху живота ви зависи, наред с другото, от това дали психиката ви е развила защитни механизми срещу него: щедрост, въздържание, благодарност, безкористност.
Споделете тази статия
