Дивият орангутан може да изчезне до десетилетие
Борнейския орангутан е поставен в застрашения списък на изчезващите животни, където се присъединява към единствения си друг пряк роднина – суматранския орангутан.
Това не се дължи на болести, климатични промени, хищничество или репродуктивна недостатъчност, това 100% е заслуга на хората.
Борнейските орангутани живеят в буйните тропически гори на Индонезия, гори, които поради масовата сеч, целяща насаждението на търговски плантации за палмово масло, са намалели с една четвърт, което се равнява на 76 милиона декара.
реклама
Ако се чудите защо Индонезия е взела това решение, да се лиши от собствените си уникални ресурси, само за да отглежда растително масло, това е така, защото палмовото масло е силно доходоносна индустрия.
Защо е така? Защото палмовото масло е във всичко.
От бисквити до хляб, пица, чипс и мн. други, палмовото масло се употребява в почти всяка възможна част от хранителната верига на преработените храни.
И светът все повече се пристрастява към преработената храна. И не само това, палмовото масло се използва при производството на паста за зъби, шампоан и дори биодизел. Както казахме, то е във всичко.
Но, наистина ли палмовото масло е толкова евтино, ако струва на планетата толкова много от биоразнообразието и?
Не изглежда логично от екологична гледна точка, поради което някои хора се чудят дали не трябва да коригираме това и да пресметнем какво ни струва всичко – от производството на храни до производството на ресурси.
Някои от големите супермаркети във Великобритания и Исландия който подписаха споразумение в което се ангажират да премахнат неустойчивото палмово масло от собствените си продукти и етикети.
Но големи марки като Johnson & Johnson, Pepsico и Colgate-Palmolive вече бяха обвинени, че не правят достатъчни проверки, за произхода на палмовото масло което използват, като Greenpeace категорично ги обвини в нарушения в началото на тази година.
Това изглежда не е оказало влияние в Индонезия, където все повече тропически гори се превръщат в палмови масиви.
Спомняте ли си как горяха горите в Бразилия, е представете си уж „естествено“ възникване на горски пожари в тропическите гори на Индонезия.
Това би било изключително удобно за онези, които искат да превърнат тази земя в производител на палмово масло.
„Пожарите дават доста добро извинение“, казва Алън Найт от International Animal Rescue, „Изведнъж тази местност, на която са искали да произвеждат палмово масло, не е полезна за нищо, така че в крайна сметка засаждат палмово масло върху нея.“
Тези пожари, някак случайни, но и някак безспорно преднамерени, миналата година заеха площ от тропическите гори, еквивалентни по размер на британските графства Кент, Съсекс, Хемпшир, Дорсет и половината от Девън.
Това е над половината от южното крайбрежие на Обединеното кралство и всичко това пламва за период от три месеца.
„Ако сегашното унищожаване на тропическите гори продължава, нямам абсолютно никаква надежда, че орангутаните ще останат в дивата природа“
обясни Найт, подчертавайки колко малко време е останало,
„Вероятно бих казал 10 години, ако не успеем да спрем унищожаването. Мисля, че суматраните ще си отидат преди това, ако не решат ситуацията, в която се намират.“
И загубата на местообитание е центъра на тази заплаха.
„Това, което ме държи буден през нощта, е мисълта дали ще има гора в която да пусна оцелелите от пожарите орангутани“
казва със съжаление Найт.
Това, което прави положението на орангутана още по-тежко е, че те са бавно размножаващ се вид, при който отнемат години, за да отгледат уязвимите си млади и могат да раждат само веднъж на осем години, с период на бременност 10 месеца.
В същото време изчезващото им местообитание ги тласка към контакт с други видове и дори хора, принуждавайки ги да се състезават извън естественото им местообитание.
Да не говорим за факта, че при сблъсъците с хора, орангутаните биват умишлено нападни и убивани.
Така че съобщението на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), че орангутанът от Борнео се е присъединил към своя суматрански братовчед в застрашения списък, не трябва да бъде изненада.
След като не е изненада, надеждата е поне да подейства като „събуждане“ и хората да променят това.
Факта, че според Червения списък на застрашените видове на IUCN, има намаление с 60% на популацията на орангутани в Борнео между 1950 и 2010 г. и прогнозирано по-нататъшно понижение на 22% до 2025 г., трябва да стане ясно, че времето тече.
Орангутанът наистина е уникален, една от четирите големи маймуни, редом с горилите, шимпанзета и бонобо, и единственият от четирите в Азия.
Също така орангутаните, макар и да не са най-близкият ни роднина от четирите големи маймуни, могат да бъдат уникални в предоставянето на доказателства за произхода на говоримия език , конкретни индивиди, показват способност да имитират ритми и тонове на човешката реч.
Така че да видиш такова невероятно създание, едно толкова близко до човечеството в еволюционното дърво, което е близо до изчезване в природата, не е нищо повече от трагедия. Трагедия, за която умишлено не се говори.
В свят, в който тропическите гори са необходими повече от всякога и биологичното разнообразие изчезва от гората, наистина ли ни трябва повече палмово масло, само за да направим нашите бисквити, шампоани и основи за пица малко по-евтини за производство?