Див Чесън Левурда - Ползи, Рецепти и Как се Суши

Левурдата, известна още като мечи лук, див чесън, чремош и див лук, е многогодишно луковично растение с богата история и многостранно приложение.

С произход от богатите на минерали горски почви, това растение е не само вкусно, но и изключително полезно за здравето.

Тази статия ще ви запознае с всички аспекти на левурдата – от нейния произход и ползи за здравето до кулинарни рецепти и методи за сушене.

Какво е левурда?

Левурдата (Allium ursinum L.), позната още като мечи лук, див чесън, див лук и чремош, е вид многогодишно луковично растение.

Понятието „левурда“ произлиза от румънската дума „leurdă“, която вероятно е била пренесена от албански (hudër) или от гръцката дума „λεβυρήδης“.

Наименованието „мечи лук“ вероятно произтича от факта, че мечките се хранят с този вид растение след зимния си сън.

Смята се, че те го консумират, за да пречистят кръвта, стомаха и червата си след зимния си сън.

Друга етимологична хипотеза се отнася до „Голямата мечка“, съзвездие в северното полукълбо, може би защото A. ursinum е бил, особено за древните гърци, един от най-северно разпространените видове Allium

Старобългарската дума „чрѣмошъ“ се среща за първи път в глаголическия ръкопис „Псалтир на Димитър Олтарник“. Българският ботаник д-р Д. Георгиев свързва етимологията на тази дума с използването на дивия чесън за лечение на циреи.

Това е многогодишно тревисто растение, което расте в Европа и Азия, предимно в планински и широколистни гори, богати на хумус почви и между 800 и 1400 метра надморска височина. По този начин може да определите къде има находища на левурда в България.

Див Чесън Левурда - Ползи, Рецепти и Как се Суши — Див чесън левурда покрива изцяло горския под в едно находища на левурда в България

Левурдата има дълги, зелени и широки листа, подземно стебло и луковица. Често се оприличава на красиво цвете, особено когато цъфти с белите си цветчета.

Див чесън левурда може да се отглежда както в градината, така и на балкона вкъщи, като се размножава със семена или луковици.

Състав на растението див чесън левурда

Левурдата е здравословна добавка към всяка диета. Може да се консумира сурова, варена или печена.

Тя е чудесен източник на витамини, минерали и други фитохимикали, които могат да подобрят вашето здраве.

Химичен състав на див чесън (Allium ursinum):

Етерично масло: 0,07-0,15%
- Алицин (главен компонент)
- Метил алицин
- Пропил алицин
- Винил алицин
- Дисернил алицин
Флавоноиди:
- Кверцетин
- Кемпферол
- Лутеолин
- Апигенин
Витамини:
- Витамин С (високо съдържание)
- Витамин А
- Витамин B1 (тиамин)
- Витамин B2 (рибофлавин)
- Витамин B3 (ниацин)
- Витамин B6 (пиридоксин)
- Фолиева киселина
Минерали:
- Калий (високо съдържание)
- Калций
- Магнезий
- Фосфор
- Желязо
- Сяра
- Йод
Други:
- Стероидни сапонини
- Лигавици
- Inulin
- Бета-каротин

Левурдата е богато на хранителни вещества растение.

Съдържа много витамини, минерали и други фитохимикали, които й придават редица здравословни ползи.

Някои от най-важните компоненти на левурдата:

Алицин: Алицинът е сяроорганично съединение, което е отговорно за характерния мирис и вкус на чесъна. Той има силни антимикробни, противогъбични и антивирусни свойства.
Флавоноиди: Флавоноидите са растителни антиоксиданти, които предпазват клетките от увреждане.
Витамин С: Витамин С е мощен антиоксидант, който подсилва имунната система.
Калий: Калий е минерал, който е важен за регулиране на кръвното налягане.

Allium ursinum е известен с характерния си аромат, наподобяващ на чесън, който се дължи на наличието на съдържащи сяра съединения, които са характерни за растенията от рода Allium.

Ползи за здравето

Дивият чесън, познат и като левурда, е използван в традиционната медицина в продължение на векове. Въпреки това, изследванията върху неговите свойства и фармакологични действия са относително нови и ограничени.

Мечият чесън съдържа химикали, които могат да помогнат за предпазването от сърдечни заболявания, като намаляват активността на тромбоцитите в кръвта и намаляват кръвното налягане.

Различни минерали се съдържат в голямо количество в див чесън левурда, отколкото в обикновения чесън. Билката е наричана дори „кралят на магнезия“, заради високото съдържание на този минерал, открит в неговите листа.

Също така се смята, че помага при лошо храносмилане, чревни газове, високо кръвно налягане и артериосклероза. Някои хора също съобщават за ползите му при кожни обриви, когато се прилага върху кожата.

Въпреки това са необходими допълнителни доказателства, за да се оцени ефективността на дивия чесън за тези приложения.

Кулинарни приложения и рецепти

Левурдата добавя свежест и пикантност на множество ястия, от салати и супи до песто и маринати. Също така е популярен ингредиент в традиционната и съвременната кухня.

Вкусът й е подобен на чесъна, но е по-нежен и ароматен.

Левурдата може да се използва в много различни ястия:

Салата с левурда

Салата от левурда, домати и краставици: Левурдата се нарязва на ситно и се смесва с домати, краставици, зехтин и лимонов сок.
Салата от левурда и сирене: Левурдата се нарязва на ситно и се смесва с натрошено сирене, зехтин и лимонов сок.

Супа от левурда

Супа от левурда: Левурдата се запържва в олио, добавя се зеленчуков бульон и се вари до омекване. След това супата се пасира и се сервира с крутони.
Сьомга със зеленчуци и левурда: Сьомгата се пече на фурна със зеленчуци (като броколи, моркови, тиквички) и левурда.

Сосове

Песто от левурда: Левурдата се пасира с кедрови ядки, пармезан, зехтин и чесън.
Сос от левурда за паста: Левурдата се запържва в олио, добавя се бяло вино, сметана и подправки. Сосът се сервира с паста.

Други

Пълнени чушки с левурда: Чушките се пълнят с ориз, кайма, левурда и подправки.
Омлет с левурда: Левурдата се нарязва на ситно и се добавя към омлета.
Пържени картофи с левурда: Картофите се пържат в олио, добавя се левурда и подправки.

Левурдата може да се използва и като:

Подправка за ястия с месо и риба: Левурдата се добавя към маринатата или се запържва в олио и се добавя към ястието.
Гарнитура: Левурдата може да се сервира като гарнитура към месо, риба или зеленчуци.

Важно е да се отбележи, че левурдата не бива да се готви прекалено дълго, тъй като това може да унищожи ценните й вещества.

Левурдата е вкусна и здравословна билка, която може да обогати трапезата ви и да ви помогне да се справите с някои здравословни проблеми.

Как се суши левурда

Сушенето на левурда е ефективен метод за съхранение, позволяващ да се запазят нейните вкусови и полезни свойства за дълго време. Процесът включва изсушаване на въздух или в сушилня при ниска температура.

Ето два метода за сушене на левурда:

Метод 1: Сушене на левурда на въздух:

Съберете левурда: Изберете млади листа, които не са цъфнали.
Измийте левурдата: Измийте я добре под течаща вода.
Подсушете левурдата: Оставете я да изсъхне добре, като я разпръснете върху чиста кърпа.
Вържете на снопчета: Вържете левурдата на малки снопчета с ластик или канап.
Окачете на сухо и проветриво място: Окачете снопчетата на сухо и проветриво място, далеч от пряка слънчева светлина.
Оставете да изсъхне: Оставете левурдата да изсъхне за 1-2 седмици.
Съхранение: Съхранявайте сушената левурда в херметически затворен контейнер на хладно и тъмно място.

Метод 2: Сушене на левурда в сушилня:

Съберете левурда: Изберете млади листа, които не са цъфнали.
Измийте левурдата: Измийте я добре под течаща вода.
Подсушете левурдата: Оставете я да изсъхне добре, като я разпръснете върху чиста кърпа.
Нарежете на ситно: Нарежете левурдата на ситно.
Поставете в сушилня: Поставете нарязаната левурда върху тава за сушене.
Сушете при 40°C: Сушете левурдата при 40°C за 2-3 часа.
Съхранение: Съхранявайте сушената левурда в херметически затворен контейнер на хладно и тъмно място.

Съвети:

Използвайте добре проветриво място за сушене на левурда.
Не сушете левурдата на пряка слънчева светлина, тъй като това може да я обезцвети.
Сушената левурда може да се съхранява до 1 година.
Преди да използвате сушената левурда, я накиснете в топла вода за 10-15 минути.

Сушената левурда може да се използва за:

Приготвяне на супи, сосове и ястия с месо и риба.
Добавяне към салати.
Приготвяне на чай.

Отглеждане и грижи за левурдата

Отглеждането на левурда изисква влажна, богата на органични вещества почва и сенчесто място. Растението е относительно лесно за отглеждане и не изисква интензивни грижи.

Левурдата е диво растение, познато още като див чесън, чеснов лук, горски чесън или синчец.

Левурдата може да се отглежда в градината, но е важно да се знаят някои основни правила за нейното отглеждане и грижи.

Изисквания към мястото

Левурдата предпочита полусянка или сянка.
Не е добре да се отглежда на пряка слънчева светлина.
Почвата трябва да е добре дренирана и богата на хумус.

Засаждане

Левурдата може да се засади от семена или от разсад.
Засяването на семена се извършва през есента или пролетта.
Разсадът може да се засади през пролетта или лятото.
Разстоянието между растенията трябва да бъде около 10 см.

Грижи

Левурдата не се нуждае от много поливане.
Важно е да се полива само когато почвата е изсъхнала.
Плевенето е необходимо, за да се премахнат плевелите, които конкурират левурдата за хранителни вещества и вода.
Левурдата не се нуждае от торене.
Може да се подхранва с компост или оборски тор през пролетта.

Вредители и болести

Левурдата е сравнително устойчива на вредители и болести.
Най-често се напада от листни въшки и охлюви.
За борба с листните въшки може да се използва инсектицид.
Охлювите могат да се събират ръчно или да се използват капани.

Събиране и съхранение

Събирането на левурда се извършва през пролетта, когато листата са най-сочни и ароматни. За съхранение се използват методи като замразяване, сушене или консервиране в зехтин.

Събиране

Период: Най-подходящият период за бране на левурда е от ранна пролет до цъфтежа, обикновено от март до май.
Части: Събират се листата, а в някои случаи и цветовете и семената.
Място: Търсете левурда в гористи местности, ливади и поляни.
Устойчивост: Не берете цялото растение, а оставете част от него, за да може да се размножи.

Съхранение

Прясна:

- Хладилник: Съхранявайте в хладилник, загърната в хартиена кърпа, за 3-5 дни.
- Вода: Можете да поставите стъблата на левурда във вода, подобно на букет цветя, за да я запазите свежа за няколко дни.

Сушена:

- На въздух: Свържете левурдата на снопчета и я окачете на сухо и проветриво място.
- Сушилня: Изсушете при ниска температура (40°C) за 2-3 часа.
- Съхранение: Съхранявайте сушената левурда в херметически затворен контейнер на хладно и тъмно място.

Замразена:

- Измийте и нарежете левурдата.
- Поставете я в херметически затворени кутии или торбички за фризер.
- Замразявайте за срок до 1 година.

Използвайте левурдата възможно най-скоро след бране, за да запазите най-добрия й вкус и аромат.

Левурда в народната медицина

Традиционно левурдата се използва в народната медицина за подобряване на храносмилането, лечение на респираторни заболявания и като естествен антибиотик.

Левурдата (Allium ursinum), позната още като див чесън, е диво растение, ценено не само за кулинарните си качества, но и за своите лечебни свойства.

В народната медицина левурдата се използва за:

Понижаване на кръвното налягане: Левурдата е богата на калий, който е важен за регулиране на кръвното налягане.
Понижаване на холестерола: Левурдата съдържа фитохимикали, които могат да помогнат за понижаване на нивата на холестерола в кръвта.
Стимулиране на имунната система: Левурдата е богата на витамин C, който е мощен антиоксидант и подсилва имунната система.
Подобряване на храносмилането: Левурдата стимулира секрецията на стомашни сокове и подобрява храносмилането.
Пречистване на кръвта: Левурдата има диуретичен ефект и спомага за пречистване на кръвта.
Профилактика на рака: Левурдата съдържа серни съединения, които имат антиканцерогенни свойства.
Облекчаване на симптомите на артрит: Левурдата има противовъзпалителни свойства и може да облекчи болката и възпалението при артрит.
Лечение на инфекции: Левурдата има антимикробни свойства и може да се използва за лечение на инфекции на пикочните пътища, дихателните пътища и др.

Начин на употреба:

Чай: Залейте 1 чаена лъжичка сушена левурда с 250 мл гореща вода. Оставете да кисне 10-15 минути. Прецедете и пийте 2-3 пъти на ден.
Тинктура: Нарежете на ситно 100 г левурда и я залейте с 500 мл 40% алкохол. Оставете да престои 14 дни на тъмно и хладно място. Прецедете и пийте по 20 капки 3 пъти на ден.
Сок: Изстискайте сок от свежа левурда. Приемайте по 1 супена лъжица 3 пъти на ден.
Салата: Добавете свежа левурда към салати.

Важно е да се отбележи, че левурдата не е лекарство и не може да замести лекарска помощ.

Преди да използвате левурда за лечебни цели, е препоръчително да се консултирате с лекар.

Левурда в козметиката

Благодарение на своите антиоксидантни свойства, левурдата намира приложение и в козметиката, като съставка в маски и кремове за лице.

Благодарение на богатия си състав, левурдата има следните ползи за кожата и косата:

За кожата:

Почиства и детоксикира кожата.
Премахва акнето и черните точки.
Стеснява порите.
Изсветлява тениската и пигментните петна.
Стимулира производството на колаген и еластин.
Забавя стареенето на кожата.
Хидратира и подхранва кожата.
Успокоява раздразнената и възпалена кожа.

За косата:

Стимулира растежа на косата.
Предотвратява косопада.
Укрепва косъма.
Придава блясък и мекота на косата.
Премахва пърхота.

Начин на употреба:

Маска за лице: Намачкайте левурда и я смесете с мед, кисело мляко или глина. Нанесете на лицето си за 15-20 минути. Измийте с вода.
Лосион за лице: Накиснете левурда в ябълков оцет за 2 седмици. Прецедете и използвайте лосиона за почистване на лицето си.
Тоник за коса: Накиснете левурда във вода за 24 часа. Прецедете и използвайте тоника за втриване в скалпа след измиване на косата.
Маска за коса: Намачкайте левурда и я смесете с рициново масло, зехтин или мед. Нанесете на косата си за 30-60 минути. Измийте с вода.

Важно е да се отбележи, че левурдата може да предизвика алергична реакция.

Преди да използвате левурда за козметични цели, е препоръчително да направите тест за чувствителност.

Нанесете малко количество от левурдата на вътрешната страна на лакътя си и изчакайте 24 часа.

Ако не се появи реакция, можете да използвате левурдата за козметични цели.

Допълнителни съвети:

Използвайте свежа левурда за приготвяне на козметични продукти.
Съхранявайте козметичните продукти с левурда в хладилник и ги използвайте в рамките на няколко дни.
Ако имате чувствителна кожа, разредете левурдата с вода или друга съставка.

Левурдата е евтина и достъпна билка, която може да ви помогне да постигнете красива и здрава кожа и коса.

Често задавани въпроси

1. Как да отглеждам левурда в домашни условия?

Засаждане: Засадете луковичките на левурда през есента или пролетта в добре дренирана почва, богата на хумус.
Място: Изберете място с полусянка или сянка.
Грижи: Поливайте левурдата редовно, но не прекалено. Не е необходимо торене.
Събиране: Листата на левурдата могат да се събират от ранна пролет до цъфтежа.

2. Как да приготвя тинктура от левурда?

Съставки: 100 г левурда, 500 мл 40% алкохол
Приготовление: Нарежете левурдата на ситно и я залейте с алкохола. Оставете да престои 14 дни на тъмно и хладно място. Прецедете и пийте по 20 капки 3 пъти на ден.

3. Може ли левурдата да се използва всекидневно?

Да, левурдата може да се използва всекидневно, но в умерени количества. Препоръчително е да не се консумира повече от 100 г левурда на ден.

4. Какви са предимствата на сушената спрямо прясната левурда?

Съхранение: Сушената левурда може да се съхранява за по-дълго време от прясната.
Вкус: Сушената левурда има по-концентриран вкус от прясната.
Удобство: Сушената левурда е по-лесна за съхранение и транспортиране.

5. Може ли левурдата да се замразява и как?

Да, левурдата може да се замразява.

Измийте и нарежете левурдата.
Поставете я в херметически затворени кутии или торбички за фризер.
Замразете за срок до 1 година.

Заключение

Левурдата е уникално растение с множество ползи за здравето и разнообразни приложения в кулинарията и народната медицина.

Благодарение на лесните методи за отглеждане и съхранение, тя може да стане част от всекидневната ни диета и да обогати нашия кулинарен и здравословен режим.

Див Чесън Левурда – Ползи, Рецепти и Как се Суши