Един човек засадил гора, като засаждал по дърво на ден в продължение на 40 години
Чудили ли сте се кой е най-големият речен остров в света? Ако четете това през 2019 г., отговорът е Маджули.
Разположен по поречието на река Брахмапутра в Асам, североизточна Индия, Маджули може да се похвали с малко над 100 квадратни мили земя.
За съжаление тези числа намаляват всеки ден. В крайна сметка, в рамките на двадесет години Маджули ще бъде изцяло потопен във вода.
реклама
Това се дължи на ерозията на речните брегове на острова. Тъй като река Брахмапутра става все по-голяма, Маджули става все по-малък.
Преди сто години островът беше два пъти по-голям. Това което е запазило острова и до днес е свидетелство за волята и решителността на един човек.
Горският човек на Индия
Ядав Пайенг е един от около 170 000 жители на Маджули. Естествено, тъй като островът намалява по размер, населението следва същия пример.
Пайенг е живял на острова през целия си живот, преди около четиридесет години той вижда нещо, което променя живота му.
За страдащите от херпетофобия това може да звучи прекрасно. Индийските граждани обаче мислят различно, те уважават и ценят тези влечуги. Всъщност Кралската Кобра е почитана в индуизма.
Това е впечатляващо! Помогна ли?
Смята се, че действията на Пайенг са удължили живота на Маджули с няколко години – вероятно дори десетилетия.
Това очевидно е огромно облекчение за жителите на острова. Поне засега хората не са били принуждавани да опаковат багажа и да изоставят домовете си.
Благородното дело Пайенг пасява не само човешкия живот. Спомнете си мотивацията на героя на тази конкретна история.
Виждайки змии, загинали от прекомерно излагане на слънце и липса на подслон, Пайенг взима нещата в свой ръце.
Местната дива природа населява Малайската гора, тази територия е известна и сега.
Бенгалските тигри и индийските носорози – са включени в списъка на застрашените видове на WWF – сега виреят в тази гора и я наричат свой дом.
Посетете тази местност в точното време и може да забележите и стадо слонове.
Там може да видите още и елени, лешояди и редица екзотични птици.
Ако островът се потопи, какво ще се случи с хората и животните който го обитават?
Това очевидно е въпрос, който тежи силно върху умовете и сърцата на мнозина – най-вече на гражданите на Маджули.
Надяваме се, че извънредните усилия на Ядав Пайенг ще продължат да удължават живота на острова.
В момента бъдещето на Маджули остава несигурно. Най-големия проблем е ерозията причинена от речните корита, които са се изградили по поречието на река Брахмапутра.
Това спаси местните градове от наводнения, но за острова това означава, че вместо да го спаси, бавно го опустошава.
Индийските власти са отделили много време и пари в опит да разрешат ситуацията, но очевидно тези опити остават неуспешни. Необходима е международна помощ.
За тази цел в Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (известен също като ЮНЕСКО) е подадено заявление за обявяване на Маджули за обект на световно наследство.
Наред с усилията на всеотдайни природозащитници като Пайенг, това дава на хората на Маджули надежда за по-светло бъдеще.
Едно е сигурно обаче. Ако един тийнейджър на име Пайенг не се беше разхождал в този съдбовен ден, днес нямаше да обсъждаме този остров.
За да научите повече за Ядав Пайенг и неговия проект за изграждане на гори, гледайте краткия филм.