Как човек се пристрастява към „сладкото“ и до колко вредно е похапването му
Според онлайн проучване 40% от българите си похапват сладко всеки ден. Същото проучване установява, че жените са по податливи на сладкото изкушение.
Яденето на захарни изделия, наричани на кратко „сладко“, може да е част от начина ни на живот. Една лъжица захар прави вкуса на кафето ви по-добър, а десерта може да се превърне в най-добрата част от вечерята.
Ние награждаваме децата с него по време празниците или за добре свършена работа в училище. И ние се награждаваме с него – след особено напрегнат ден или да отпразнуваме рожден ден или специален успех.
реклама
Прибягваме до хапването на сладко и когато сме в депресия или под силен стрес.
Ако някога сте се опитвали да намалите захарта и захарните изделия, може би сте разбрали колко невероятно трудно е. За някои хора това може да изглежда направо невъзможно. Това води до въпроса: може ли да се пристрастите към захарта?
Захарта активира системата за възнаграждение на мозъка
Сладките храни са много желани поради мощното въздействие на захарта върху системата за възнаграждения в мозъка, наречена мезолимбична допаминова система (път в мозъка, по който допаминът се пренася от една област на мозъка в друга). Невротрансмитер – допамин се освобождава от невроните в тази система в отговор на награждаващо събитие.
Защо се пристрастяваме към сладкото?
Първо да разграничим различните етапи на прием на сладко: започва с “обичам да си хапвам сладко“, след това е “вредна употреба“ и вече “зависимостта“ е крайния етап когато нивата на допамин са много високи, който е отговорен и за психичната зависимост.
При човека е биологично заложено сладкото и мазното да променят нивата на допамин и серотонин.
Допаминът играе важна роля в редица психични процеси като – мотивация, депресия и зависимост. Серотонинът пък играе роля при регулирането на агресивността, телесната температура, апетита, настроението, кръвосъсирването, сексуалността и съня – известен и като „хормона на щастието„.
Вредно ли е похапването на сладко?
Обикновено желанието за консумация на сладко идва в късните доби, което означава, че ние хапваме и лягаме да спим, което е доста вредно.
Бялата рафинирана захар е дизахарид, в нея има фруктоза и глюкоза. Според проучвания, пристрастяващия ефект на захарта, която се намира в почти всичко сладко което похапваме, е 8 – 9 пъти по-силен от този на силен наркотик.
Интересното е, че нашето тяло физически няма абсолютно никаква нужда от захарта, защото „бучката захар“ има нулева хранителна стойност – няма витамини, минерали, микроелементи и фибри.
Когато консумираме захар, ние приемаме празни калории с нулева хранителна стойност, за мига щастие и удоволствие.
Но този миг на щастие от приемането на сладкиши произведени със захар е много кратък и за сметка на здравето.
В дългосрочен план, приемането на захарни изделия, изтощава тялото като постоянно променя нивата на допамина и холестерола без да засити организма, който всъщност гладува.
Според проучване, първите три най-пристрастяващи захарни изделия са:
- Сладоледа
- Шоколада
- Бонбоните
Когато хапваме сладко ние сме по-весели и щастливи. От тук идва и постоянното желание да похапваме повечко.
Захар има и в тютюна, това е въведено преди доста време в америка, захар да се добавя към тютюна, така дори докато пушите вие приемате захар.
Как ни действа захарта?
Захарта има императивно поведение, при похапване на нещо сладко, захарта влиза в нашия организъм и за да се разгради, нивата на инсулина се покачват и се образуват пикове в нивата на кръвната захар.
Когато инсулина се вдига, с него започва да се вдига и инсулиноподобен растежен фактор. Което води до риск от онкологични заболявания, намалява помпената функция на сърцето, намалява фагоцитозата – което намалява имунитета.
Когато приемаме захарни изделия, и тази захар попадне на нашите вкусови рецептори, на повърхността на езика, тя изпраща сигнали към мозъчния ствол, към една субстанция наречена „нуклеус акумбенс“, която ви казва – дай ми още една цигара, още една доза, още една чашка или още едно парченце торта.
Тогава се покачват нивата на допамин, това е нещото което те кара да си пристрастен.
Зависимостта към захарите е основно в ума. Захарта променя драматично метаболизма на мозъчната тъкан.
Активизира се така наречената система на възнаграждение. Така организма свиква да оперира във високи допаминови нива, а когато нивата са високи ние си казваме – „ха, чувствам се добре“, „това ми харесва“, и така, когато организма засече покачване на допамин, го приема за важно и започва да го изисква.
Тук идва коварния момент с развитието на толеранс, той нараства, започваме да имаме нужда от по висока доза, за да си набавим високи нива на допамини и пиковите моменти на еуфория, в следствие на това придобиваме пристрастено поведение.
А при високи нива на допамин, нивата на серотонин започват да падат, а както допамина отговаря за краткото щастие, така серотонина отговаря за дългосрочното щастие.
Защо да се откажете от захарта?
Премахването на захар от вашата диета може да не е лесно, тъй като толкова много обработени храни имат захари, скрити в техните съставки.
Преминаването от захар към подсладител (стевия, аспартам, сукралоза) може да намали калориите, но все пак подхранва сладкото пристрастяване.
По подобен начин захарните „заместители“ като агаве, оризов сироп, мед и фруктоза са просто захарта в маскировка и активират системата за възнаграждение на мозъка също толкова лесно като захарта.
Физически отказът от захар в диетата ви може да помогне за загуба на тегло, може да намали акнето, да подобри съня и настроението.
И ако намалите консумацията на захар, сладките храни, които преди това сте похапвали по-много, може да ви се сторят прекалено сладки поради прекалибриране на вашето усещане за сладост, достатъчно, за да преустановите прекомерната консумация!
Заключение
Това, че ядете много сладко не означава непременно, че сте пристрастен. Когато човек е зависим от сладко, той има абстиненция, приема големи количества и е трудно да спре да яде, започват проблемите както при алкохола – живота ви се върти около това нещо.
Трябва да знаете също, че не всеки е предразположен към зависимост, както при алкохолизма, не всеки който пие алкохол е алкохолик.
Всичко зависи от това как ви влияе.
Вижте това видео от TED-Ed, в което се показва как захарта (сладкото) влияе на мозъка.