Как това, което ядете, оформя здравето на червата ви
В проучване, публикувано в списание Gut Microbes, учените прегледаха данните от множество изследвания, за да разберат какво влияние има храната върху чревната микробиота.
Откриха, че различните храни и добавки могат да променят състава на чревната микробиота.
Важно е обаче да се отбележи, че най-често промените са свързани с обичайно консумирани храни, а не с тези, специално предназначени за укрепване на микробите.
реклама
Какво предизвика учените да направят проучването?
Ролята на чревната микробиота за здравето става все по-ясна, особено като се има предвид влиянието на храната, която консумираме.
Въпреки това, настоящите методи за оценка пренебрегват специфичния за микробиотата метаболизъм, като по този начин възпрепятстват нашето разбиране.
Напредъкът в геномното секвениране разкрива метаболитни взаимодействия между микробиотата и гостоприемника, но все още предизвикателства като събирането на проби и начина на изследванията ограничават събирането на данни.
Подобрения в методите за оценка на диетата са ключови за точни интервенции, насочени към микробиотата, за да се подобри здравето.
В този систематичен преглед, учените се стремят да открият храни и съставки, които влияят върху чревната микробиота на човека, като подчертават съществуващите пропуски в тази област.
Резултатите
Диетите, които се смятат за „здравословни“, базирани на растителни храни и средиземноморски диети, са свързани с по-високо съдържание на Bacteroidetes и Firmicutes.
Западните диети от своя страна показват по-ниски нива на тези микроорганизми.
Веган и вегетарианските диети често са асоциирани с повишено присъствие на Prevotella и по-ниски нива на Clostridium.
Промените в общия енергиен прием също влияят на състава на микробиотата, като вариациите в изобилието на Bacteroidetes и Firmicutes и повишеното микробно разнообразие са често срещани.
Диетите, богати на фибри, обикновено допринасят за увеличаване на микробното разнообразие и наличието на полезни бактерии като Bifidobacterium и Lactobacillus.
Постоянният прием на нишесте също оказва влияние върху размножаването на бактерии, със забележими последици за Eubacteria и Ruminococcus.
Пребиотичните фибри също допринасят за положителни взаимодействия с микробното разнообразие и изобилие, докато диетата с ниско съдържание на FODMAP (ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли) влияе на състава на микробиота при лица със синдром на раздразненото черво.
По-високият прием на протеини се асоциира с по-малко полезни бактериални профили, докато проучванията относно приема на глутен в храната дават противоречиви резултати.
Ограничени изследвания разглеждат въздействието на отделните аминокиселини върху микробната популация, като някои изследвания съобщават за специфични асоциации, като например намалено съотношение между Firmicutes и Bacteroidetes след добавяне на L-глутамин.
По-високият общ прием на мазнини и наситени мастни киселини е свързан с постоянно намалено разнообразие и обилност на микробиота, заедно с неблагоприятни микробни профили. Изследванията показват смесени ефекти на ненаситените мазнини върху микробната популация, като в цялост по-малко вредни влияния в сравнение с наситените мазнини.
Установено е, че витамин B6 е от ключово значение за определени микробни ензимни дейности, докато приемът на витамин B12 е свързан с разнообразието на микробиомите и производството на късоверижни мастни киселини (SCFA).
Приема на калций и фосфор увеличава наличието на Clostridium spp. и SCFA (късоверижни мастни киселини). Чревните микроби участват и в синтеза на витамини като B12, B6 и фолат, като Bifidobacterium използва устойчиво нишесте за производството на фолат.
Полифенолите, които се срещат в храни като чай и плодове, се асоциират с повишени нива на полезни бактерии като Bifidobacteria и Lactobacillus, както и с бактерии, които произвеждат бутират, което подобрява здравето на червата.
Освен това, полифенолите инхибират растежа на патогенни бактерии като Clostridia и Salmonella.
Естествените хранителни химикали, като салицилати и амини, които се срещат в храната, също се свързват с чревната микробиота и микробните метаболити, което може да играе потенциална роля при стомашно-чревни разстройства.
Емулгаторите като карбоксиметилцелулоза и полисорбат-80 предизвикват дисбиоза, докато малтодекстринът променя състава на микробиота, включително Firmicutes, Bacteroidetes, Lactobacillus и Bifidobacterium.
Други добавки като мононатриев глутамат и карагенан имат различни ефекти.
Някои от тях, като препаратите за миене на съдове и определени подсладители, повишават наличието на патогенни бактерии, докато намаляват полезните.
Консервантите като низин, от друга страна, показват благоприятни ефекти, като инхибират вредните бактерии.
Като цяло, хранителните добавки оказват разнообразни влияния върху чревната микробиота, като някои от тях проявяват дисбиотични ефекти, докато други упражняват благоприятно влияние.
Известно е, че ядките имат пребиотичен ефект, особено когато се консумират орехи, което увеличава наличието на бактерии като Roseburia и Clostridium.
Алкохолните напитки, като червеното вино, също оказват влияние върху състава на микробиотата.
Ферментираните храни, като кисело мляко и мътеница, се свързват с повишено бактериално разнообразие и полезни микроби като Lactobacillus и Bifidobacterium. Като цяло, тези храни имат потенциала да подобрят състава на чревната микробиота.
Въпреки че прегледът изчерпателно анализира връзките между диетата и микробиотата, несъответствията в методите за докладване на микробното секвениране затрудняват сравнимостта между различните изследвания, което в крайна сметка ограничава възможностите за синтез на данни.
ЗАключение
В заключение, прегледът подчертава необходимостта от напредък в изследването на диетичните микробиоми чрез интегриране на данни, свързани със състава на микробиотата, в диетичната оценка и тяхното съчетаване с хранителната метаболомика.
За бъдещите проучвания е важно да се осъществи хармонизация на методите за оценка на диетата със стандартизирано вземане на проби от микробиота и тяхния анализ в добре дефинирани кохорти.
Подобренията на базите данни за състава на храните с добавяне на информация, свързана с микробиома, особено от проучваня включващи хора, могат да ни дадат възможност за разработване на хранителни терапии, специфични за микробиома.