Цялата информация е във вашите ръце!

5 невероятни истории за оцеляване на хора, изгубени в обширните морета и океани

Морето може да бъде сурово и безпощадно. Тези щастливци са се преборили с всички трудности.

Морето е като „водна“ пустиня – Няма храна, вода или подслон, а във всички посоки се вижда просто блестяща повърхност на нищото. Да не говорим, че изобилстват опасни хищници, които дебнат точно под дълбините.

Корабокрушението в открития океан може да бъде, като смъртна присъда. Ако спасителният екип не дойде през първите 48 часа, вероятно никога няма да дойде.

А за да оцелеете, са необходими умения, смелост и голяма доза късмет.

Реклама

Вижте тези 5 истории на смели хора, които са се изгубили в морето и са оцелели въпреки малките шансове.

1. Хосе Алваренга, оцелява 438 дни

Хосе Салвадор Алваренга държи рекорда за най-дълго самостоятелно оцеляване в морето. Той е плавал 438 дни и е изминал над 10700 км.

Рибарът Алваренга, отплава на 17 ноември 2012г. от рибарското селище Коста Азул в Мексико. Заедно с него е Езекиел Кордоба, друг рибар, с когото Алваренга никога преди не е работил в екип.

Малко след като отплават от брега, лодката им е връхлетяна от буря. Бурята отклонява лодката от курса и поврежда двигателя и по-голямата част от електрониката. Алваренга успял да се свърже с шефа си по радиото, преди и то да се повреди, но той не успял да помогне.

Бурята продължила пет дни. Когато тя приключила, Алваренга и Кордоба нямали представа къде се намират и как да се приберат у дома. Бурята е унищожила повечето им риболовни принадлежности и са останали само с основни запаси. Лодката им била без двигател, без платна и без гребла.

Двамата плавали месеци наред, като се прехранвали с дъждовна вода и улавяли птици и морски животни като риба, костенурки и др. След четири месеца Кордоба губи надежда. Той престанал да се храни и умрял от глад. Алваренга разказва, че също е смятал да се откаже, но е продължил.

Той нямал представа, че дори и след четири месеца в морето Алваренга не е изминал и половината от изпитанието си. Опитва се да сигнализира на всеки кораб, който види, но никой от тях не го забелязва. Продължава да се храни с дъждовна вода и морски животни и следи времето по фазите на луната.

Повече от година след бурята, която го е отвела на дрейф, Алваренга забелязва земя. Той изоставил лодката си, заплувал към брега и се озовал на един от Маршаловите острови, от другата страна на Тихия океан, откъдето бил тръгнал. Той е откаран в болница, където се възстановява напълно.

2. Пун Лим – оцелял в морето 133 дни на сал

Малко са хората, които държат световен рекорд, а още по-малко са тези, които държат рекорд за най-дълго време, прекарано в морето в спасителен сал. Един такъв човек е морякът Пун Лим, който оцелява 133 дни на дрейф в Атлантическия океан, след като корабът му е потопен от германците.

Поон Лим е роден в Хайнан, Китай, през 1918г. Винаги е обичал да плава и е заел място на борда на британски кораб като каютист. За съжаление, с него се отнасят зле и преживяното го заклева да не се качва на друг кораб.

През 1941г., две години след началото на Втората световна война, британският флот изпитва трудности с числеността си, след като губи много от своите моряци поради смърт и наранявания. Те обявяват конкурс за моряци от Китай.

Поон станал китайски моряк на британския търговски кораб SS Benlomond по време на Втората световна война. Корабът е напуснал Кейптаун, Южна Африка, на път за Ню Йорк, когато германска подводница го атакува на няколкостотин километра от бреговете на Бразилия. Тази атака унищожава кораба, но Пун успява да се спаси със спасителна жилетка. Той е единственият оцелял на кораба.

След около два часа Поон се озовал на спасителен сал останал над водата от кораба. Удивително е, че салът е съдържал някои принадлежности за оцеляване, като храна, вода и сигнални ракети. Но тъй като дните се превърнали в седмици и храната започнала да се изчерпва, Поон трябвало да импровизира.

Той направил импровизирана кука за риболов и започнал да лови риба. С новите си хранителни запаси и водата от сала той смятал, че може да се справи. Все още имал сигналните си ракети и му оставало само да изчака някой кораб да се приближи.

Тогава нещата станали по-лошото. Задава се буря и Пун губи цялата си храна и вода. Без запаси и на косъм от смъртта, Поон е принуден да стигне до крайности, за да оцелее. С последни сили той улавя една преминаваща птица и я убива, като изпива кръвта ѝ, за да утоли жаждата си.

Пун осъзнал, че ако иска да оцелее, ще му трябва по-постоянен източник на вода. Единственият наличен се оказал защитен от много остри зъби. Въпреки това Поон укрепил въдицата си и започнал да се опитва да лови акули. Успял да закачи една и я качил на борда. За да се изхранва, той пиел кръвта от черния дроб на акулата.

След 133 дни Поон, бил спасен от няколко рибари, които го отвели в болница, за да се възстанови. Въпреки че е бил изгубен в морето почти половин година, той е отслабнал само с около 20 килограма и можел да ходи сам.

3. Луис Замперини – седмици във водата и 2 години в плен

Луис Замперини за първи път попада в заглавията на вестниците през 1936г., когато заминава за Берлин, за да се състезава на Олимпийските игри. Той бяга на 500 метра и се класира на 8-мо място, което е повече от достатъчно, за да си спечели място в учебниците по история. Но Замперини още не е приключил.

През 1941г., само няколко месеца преди Пърл Харбър, Замперини се записва в армията на Съединените щати. Става втори лейтенант във военновъздушните сили, а когато войната започва, е изпратен в Тихия океан.

През 1943г., по време на мисия за търсене и спасяване, бомбардировачът му претърпява механична повреда, която го сваля. Той се разбива в океана и осем от 11-те членове на екипажа загиват. Тримата, които оцеляват, са Замперини и неговите колеги от екипажа Ръсел Алън Филипс и Франсис Макнамара.

Тримата членове на екипажа се носели по течението на Тихия океан, на вражеска територия, без храна, вода и припаси. Те успяват да спасят два сала от останките на самолета си и събират достатъчно дъждовна вода, за да оцелеят. Хранят се с дребни риби и птици.

Плавали така в продължение на седмици. След 33 дни Макнамара умира и остават само Филипс и Замперини. Две седмици по-късно саловете им са изхвърлени на брега на Маршаловите острови и двамата мъже веднага са заловени от японците.

Замперини и Филипс са изпратени в различни лагери за военнопленници, а Замперини в крайна сметка се озовава в лагера Наоетсу в Северна Япония. Там той е измъчван в продължение на две години от печално известния надзирател Муцухиро Ватанабе.

Когато войната най-накрая приключва през 1945г., Замперини е освободен и най-накрая се събира със семейството си.

4. Стивън Калахан – 76 дни

Стивън Калахан е експерт по ветроходство. По-конкретно, той е морски архитект, който плава с кораби от ранна възраст. Той дори построява своя собствена лодка, наречена „Наполеон Соло“, и отплава от Роуд Айлънд през 1981г. Пътешествията му го водят из целия Атлантически океан: първо до Бермудските острови, а след това до бреговете на Европа. На връщане към Антигуа се сблъсква с проблеми.

Около седмица след като отплава към дома си, започва да се разразява буря. Бурята била сравнително слаба и Калахан не се притеснил особено. Но лодката му се ударила в нещо, което направило дупка в дъното. Калахан заподозрял, че това е или кит, или голяма акула.

Лодката започнала да се пълни с вода и Калахан се добрал до надуваемия си сал. Но той имал нужда от спешните запаси лодката, която вече била под вода. Гмуркайки се отново и отново, той успял да извади храна, вода, сигнални ракети, харпун и още няколко предмета. Общо взето, той бил особено добре оборудван за плаване.

И добре, че е така, защото Калахан плава на сала си 76 дни. През това време той се сблъсква с глада, дехидратация, акули и спукан сал. Накрая някои моряци край бреговете на Мари-Галанте, близо до Гуадалупе, го забелязват. Той бил загубил една трета от теглото си и едва се държал на краката си, затова го отвели в болница за лечение. Калахан обаче дори не останал да пренощува, а предпочел да се възстановява на острова, докато пътувал на автостоп из Западна Индия.

Много по-късно Стивън Калахан работи като съветник във филма „Животът на Пи“, предоставяйки опита си за оцеляване в морето, за да направи филма по-реалистичен.

5. Огури Джукичи – 484 дни

Джукичи е бил моряк по време на японския период Едо, преди около 200 години. Бил е капитан на товарния кораб „Токуджомару“ и неговия екипаж от 14 души. Превозвал е соя до град Едо, който ще се превърне в днешно Токио, когато корабът му е попаднал в силна буря. Бурята повредила мачтата на кораба и ги оставила на дрейф.

Много бързо екипажът изчерпал запасите си от храна и вода. Те започнали да се изхранват изцяло от уловената дъждовна вода и големите запаси от соя в трюма на кораба. След няколко месеца членовете на екипажа започват да страдат от скорбут поради липсата на хранителни вещества.

С течение на месеците един по един екипажът започва да умира, а „Токужомару“ се отдалечава все повече от дома. След повече от година плаване на дрейф остават само трима души: капитанът Джукичи и двама членове на екипажа – Отокичи и Ханбе. И тримата страдат от скорбут и вероятно са на косъм от смъртта, когато корабът им е открит край бреговете на Калифорния през 1815г.

Тримата японски моряци стават първите хора от тази страна, стъпили на американския бряг. Те са изминали повече от 8000 километра и са били изгубени в морето в продължение на 484 дни.

След като се възстановяват, тримата моряци се завръщат в Япония, но Ханбе умира по време на пътуването. След завръщането им Джукичи получава многобройни почести. Дори 200 години по-късно Джукичи все още държи рекорда на Гинес за най-дълго време на дрейф в морето.

Научи още интересни факти

Този сайт използва "бисквитки", за да работи оптимално и за да улесни Вашето сърфиране Приемам Прочети Повече