Подводници създаващи лед, биха могли да се борят с изменението на климата чрез повторно замразяване на Арктика
Все повече се говори за това, че Арктическият лед се топи и намалява от няколко години.
Ледените покривки, които бяха по-стари от цивилизацията, сега са се стопили благодарение на повишаващите се температури на океана и широко разпространения проблем с изменението на климата.
Трябва да се радваме, че има хора на които това не им е безразлично и работят за да намерят решения на този проблем.
реклама
Една група, базирана в Индонезия, наскоро предложи нетрадиционно решение на проблема със загубата на лед, и тя звучи така:
Екипът мисли да се опита да се справи с това предизвикателство с помощта на екологично чисти подводници.
За целта те предлагат изграждането на подводници, които биха могли да служат като гигантски ледогенератори в океана – макар че експертите предупреждават, че подводниците биха могли да нанесат повече вреда, отколкото полза.
Докато екипът възстановява арктическия лед, техните подводници могат да отделят повече въглерод във водата и въздуха, което допълнително да влоши влиянието на парниковите газове върху Арктика.
Непосредственият проблем: топене на арктически лед
Проблема с арктическия лед не е нов. Ледът около Арктическия кръг се топи от три десетилетия.
Към 2019 г. ледените покривки, които навремето са вдъхновявали детските въображения, са намалели с 95 процента, според най-новата карта за доклади на Арктика, издадена от Националната администрация за океански и атмосферни влияния.
Проблемът тук е сложен. Водата в Арктическия кръг все още се превръща в лед в по-студените месеци на годината.
Въпреки това, емисиите на парникови газове и последвалата топлина, са причина да се стопят някои от най-старите ледове на Арктика.
Този стар лед служи за основата на младия лед. Без него ледът в Арктика е по-тънък.
А, тънкия лед е малко вероятно да образува познатия ни леден континент.
И тук идва проблема, за животните става все по-трудно да живеят в Арктическия регион както преди.
С разтопяването възникват и други световни последици.
Предвижда се, че разтопяването на Арктика ще се отрази и на сезона на мусоните в Азия.
Ураганите, които връхлитат американското крайбрежие, вероятно също ще се засилят.
Има ли решение?
Създаването на нов лед, който да замени на изгубения стар лед, изглежда едновременно най-доброто но, и най-малко реализируемото решение.
Въпреки това, екипът Индонезия, който беше споменато по-рано, предложи план.
Те предполагат, че след като подводниците създадът нов лед, той ще се закрепи към вече възникналия естествен лед.
Този процес е посочен от екипа като „възстановяване на айсберг“ и работи подобно на повторното залесяване на горите по целия свят.
От една страна, предложението, внесено от индонезийския екип, е завладяващо.
От друга страна, в този план има твърде много неясни за да се твърди, че ще е ефективен.
Марк Серезе, директор на Националния център за данни за снега и леда на Университета в Колорадо, отбелязва, че изкуственото възстановяване на загубен лед е, временно решение на глобалните климатични проблеми.
Докато създаването на лед в Арктическия кръг ще гарантира, че животните в този район ще могат да живеят както преди, екипът вероятно няма да успее да намали въздействието, което вече разтопеният лед оказва върху климата.
Също така, ако екипът не може да изпълни работата си с подводници, който не използват изкопаеми горива, те биха нанесли толкова вреда на околната среда, че би се загубил целия смисъл на мисията.
Това обаче не означава, че за решение на проблемът с изменението на климата не трябва да се търсят различни творчески решения от онези, които биха искали да го решат.
Вместо това, творчеството може да послужи като антидот срещу всеобхватното отчаяние.