Средиземноморската Диета и Тренировките са Свързани с По-Добро Здраве на Червата
Едно ново проучване, публикувано в The American Journal of Clinical Nutrition, открива, че придържането към нискокалорична средиземноморска диета при съчетание с физическа активност има значителни ползи за здравето на сърцето и кръвоносната система.
Изследването предполага, че тези промени в начина на живот оказват влияние върху сърдечно-съдовото здраве, като променят бактериалния състав на дебелото черво и производството на метаболити.
Тези открития представляват значителен напредък в разбирането на превентивните мерки срещу сърдечно-съдовите заболявания, които са основната причина за смърт в развитите страни.
реклама
Ползите от средиземноморската диета
Вече от дълго време средиземноморския стил на хранене се свързва с благоприятни ефекти върху чревната микрофлора и метаболизма, но влиянието й върху метаболитиte, генерирани от човешкия и микробен метаболизъм (фекалния метаболом) все още е малко разбрано.
Традиционната средиземноморска диета включва високо съдържание на зеленчуци, плодове, бобови култури и ядки, умерена консумация на риба, ниска консумация на месо, умерено употребление на алкохол и непреработен зехтин като основен източник на мазнини.
По-строгото спазване на средиземноморската диета се свързва с положителни чревни бактерии и метаболити, които се приписват на увеличеното консумиране на фибри и противовъзпалителни реакции.
Въпреки това, ефектите й върху чревната микрофлора и плазмения метаболом са противоречиви в научните изследвания, с неясни последици за рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания.
Новото проучване
В най-новото проучване се изследва влиянието на едногодишна интервенция в начина на живот върху загубата на тегло при лица с висок сърдечно-съдов риск.
Една група бе подложена на нискоенергийна средиземноморска диета, комбинирана с физическа активност, докато другата група просто спазваше стандартната средиземноморска диета без ограничения на калориите.
Резултатите от изследването показват, че интервенционната група демонстрира по-значителна загуба на тегло и подобрение на сърдечно-съдовите рискови фактори в сравнение с контролната група.
Тези промени са съпроводени от промени във фекалните метаболити и чревната микробиота, които са свързани с рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания.
Откритията от изследването подчертават важната роля на диетата, метаболитите и чревната микробиота върху здравето на сърцето и съдовата система.
Този подход е иновативен, тъй като по-ранните изследвания са се фокусирали главно върху метаболитите в плазмата или урината, а не върху фекалния метаболом.
Резултатите от участниците със затлъстяване и метаболитен синдром показват намаляване на концентрациите на плазмения холестерол и фекална жлъчна киселина (метаболити, участващи в усвояването на хранителни вещества) след следване на средиземноморската диета.
Заключение от проучването
В новото проучване се разглежда ефектът на едногодишна интервенция, базирана на средиземноморска диета с ниско съдържание на каории и средна физическа активност върху метаболитите в червата и рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания.
Резултатите от изследването показват, че участниците в интервенционната група отбелязват значително подобрение на здравните си показатели, включително намаляване на затлъстяването и подобрение на липидния профил и глюкозните маркери.
Тези промени са съпътствани от промени в чревната микробиота и фекалните метаболити, които са свързани с рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания.
Изследването разкрива, че конкретни родове чревни бактерии, като E. hallii и Dorea spp., са свързани с метаболизма на глюкозата и съответно с резистентността на инсулина и с преддиабета. Освен това, намаленият брой на тези бактерии е свързано с промени във фекалните метаболити и сърдечно-съдовите рискови фактори.
Въпреки че изследването има някои ограничения, включително непредставителната извадка и метода за секвениране, то предоставя ценна информация за ефектите на средиземноморската диета върху чревната микробиота и метаболитите.
Това може да послужи като основа за бъдещи ползи за общественото здраве и персонализирани здравни препоръки за управление на кардиометаболичните заболявания.