Алергия към вода: Аквагенна уртикария

Аквагенната уртикария, позната като алергия към вода, е рядко състояние, при което уртикария (копривна треска) се развива бързо след контакт на кожата с вода, независимо от нейната температура. ( 1 ) Най-често засяга жените и симптомите често започват около началото на пубертета. Някои пациенти съобщават и за сърбеж. Това е форма на физически копривна треска и се свързва със сърбеж и парене. ( 2 ) Основна причина за появата на алергия към вода понастоящем не е известна. Поради рядкостта на състоянието има много ограничени данни относно ефективността на отделните лечения. Използвани са различни лекарства и терапии с променлив успех. Известни са само за около 100 случая на аквагенна уртикария.

Симптоми

Аквагенната уртикария е рядко състояние, при което сърбежа и паренето се развиват бързо след контакт на кожата с вода, независимо от нейната температура. Обривите, свързана с алергия към вода, обикновено са малки (приблизително 1-3 мм), червени или с цвят на кожата с ясно очертани ръбове. Обривът най-често се развива по шията, горната част на тялото и ръцете, въпреки че може да се появи навсякъде по тялото. Някои хора също имат сърбеж и парене. След като източникът на вода се отстрани, обривът обикновено избледнява в рамките на 30 до 60 минути. ( 3 )

Причина за поява на алергия към водата

Точната причина за появата на аквагенна уртикария не е точно ясна. Въпреки това учените са предложили следните теории:

• Вещество, разтворено във вода, навлиза в кожата и предизвиква имунен отговор. В тази теория копривната треска не се причинява от вода, а по-скоро от алерген във водата. ( 4 )
• Взаимодействието между вода и вещество, намиращо се в или върху кожата, генерира токсичен материал, което води до развитие на копривна треска.

Как се диагностицира?

Лекарите обикновено поставят диагнозата аквагенна уртикария на базата на тест. Лекарят поставя мокър компрес върху гърдите на лицето и проверява за обрив след 20 минути. Важно е лицето, което се тества, да няма антихистамини в тялото си. Също така е важно водата да не е гореща или студена. И все пак, топлина, студ и други състояния могат да предизвикат подобни обриви. Част от работата на лекаря е да елиминира тези други причини за обрив.

Лечение

Поради рядкостта на алергията от вода, има много ограничени данни относно ефективността на отделните лечения. До момента не са провеждани мащабни проучвания. За разлика от други видове физическа уртикария, при които човек може да избегне агента, който причинява обрив, избягването на вода не е лесно. ( 5 ) Следните лечения (самостоятелно или в различни комбинации) са използвани за контрол или лечение на това състояние с променливи резултати: ( 6 ) ( 7 )

• Антихистамини  – Те обикновено се използват като първа линия на медицинска терапия за всички форми на уртикария. Предпочитат се тези, които блокират H1 рецепторите (H1 антихистамини) и не са седативни, като цетиризин.
• Кремове или други локални средства, които служат като бариера между водата и кожата, като продукти на базата на вазелин. Те могат да се използват преди къпане или друго излагане на вода, за да се предотврати проникването на вода в кожата.
• Терапия с ултравиолетова светлина (наричана още фототерапия), като ултравиолетово лъчение A (PUVA) на Psoralens и ултравиолетова радиация B, се съобщава за разрешаване на симптомите на аквагенна уртикария в няколко случая.
• Омализумаб – инжекционно лекарство, което обикновено се използва за хора с тежка астма. Съобщава се, че това лекарство е изпробвано успешно при няколко души с алергия към вода.

Поради липсата на убедителни доказателства за безопасността и ефективността на лечението, споменато по-горе, специално за хора с аквагенна уртикария е препоръчително да се консултират със своите лекари относно личните възможности за лечение.

Как хората с алергия към водата се справят с ежедневието

Алергията към вода е свързана с някои предизвикателства в ежедневието. Може би се чудите как хората се справят. Пиене на вода. Хората с аквагенна уртикария могат да пият вода, без да имат реакция, защото водата наистина не докосва кожата им. Но в един случай 18-годишен младеж е имал подуване на устните и вътрешната страна на устата след пиене на вода. Къпане. Лечението може да направи къпането и душ по-малко рискови. Често тези с аквагенна уртикария намаляват честотата на къпане, понякога вместо това използват почистващи препарати на алкохолна основа. Друго излагане на вода. Хората с аквагенна уртикария могат да реагират на вода под всякаква форма, включително собствената си пот и сълзи. Те често вземат предпазни мерки, като остават вътре в дъждовни дни и избягват дейности, които причиняват изпотяване.

Причини и рискови фактори за аквагенна уртикария

Лекарите често трябва да лекуват копривна треска, без да знаят какво е причинило обрива. При хронична копривна треска те идентифицират само около 10% до 20% от причините. Когато причината е известна, лекарите може да не разберат механизма, който предизвиква обрива. Лекарите и изследователите също са озадачени относно аквагенната уртикария. Те са предположили, че нещо по кожата, което реагира с вода, причинява обрива. Те също така теоретизират, че вещество, разтворено във водата, причинява обрива, а не самата вода. Но досега не са намерили категоричен отговор. Няма известни рискови фактори за аквагенна уртикария. В едно семейство може да има повече от един случай, но повечето случаи не се срещат в семейни групи. Няколко души с това състояние са имали други наследствени заболявания. Досега не е имало достатъчно случаи, за да могат изследователите да определят дали състоянието може да е наследствено или дали може да е част от по-голям синдром.

Споделете тази статия