Вселена 25 – експеримента с мишките в идеална среда
През 1972 година Джон Б. Калхун изгражда утопия за мишките. Всеки аспект на Вселена 25 (Universe 25), както е наречен този конкретен модел, бил проектиран да даде на обитателите перфектна обстановка, да увеличи продължителността на живота им и да им позволи да се чифтосват.
Това не е първият път, когато етологът изградил свят за гризачи. Колхаун създава утопична среда за плъхове и мишки от 1940 година с постоянни резултати:
Пренаселването води до експлозивно насилие и хиперсексуална активност, последвано от асексуалност, самоунищожение и изчезване.
реклама
Историята зад проекта
Канибализъм, асексуалност и насилие. Разпаднало се общество. Какво става тук? През 1972 г. Джон Б. Калхун подробно описва спецификациите на утопия, предназначена за мишки, построена в лабораторията.
Всеки аспект на Вселена 25, както е наречен този конкретен модел, бил проектиран да се погрижи за благосъстоянието на гризачите, да увеличи продължителността на живота им и да им позволи да се чифтосват.
Имало изобилие от храна, вода и материал за гнездене. Вселената се почиствала редовно. Нямало хищници, температурата била идеална. С една дума – Рай. Или може би не?
В първия ден четири двойки здрави мишки, били поставени в „идеалната среда“.
Отнело месеци на гризачите да се запознаят с новия си свят. След това те започнали да се възпроизвеждат и популацията се увеличила експоненциално, удвоявайки се на всеки петдесет и пет дни. Това били най-хубавите времена в „рая“.
Ден 315 – повече от шестстотин мишки сега живееха във Вселена 25, разхождайки се нагоре и надолу по стълбите, за да ядат, пият и спят. Нарастването на населението започва да се забавя.
Населението достигна своя връх от 2200 – по-малко от действителния капацитет от 3000 мишки на „вселената“ – и оттам дойде спадът. Мишките бяха загубили способността си да възстановяват броя си – много от тях, които все още можеха да се размножават, като „красивите“ (мъжки мишки, които не желаят да се снушават с женски) и агресивни женски, бяха загубили социалната способност да го направят.
Много от мишките, които не се интересуваха от размножаване и се оттеглиха на горните етажи на заграждението, докато другите се сформираха в жестоки банди отдолу, които редовно атакуваха други групи, както и техните собствени. Появява се канибализъм.
Ниската раждаемост и високата смъртност на малките се съчетават с насилието и скоро цялата колония е изчезнала. През цялото време храната била в изобилие и всяка тяхна нужда била напълно задоволена.
Четири години и десет месеца след началото на утопията, умира и последната мишка.
Това не бил първият път, когато етологът изградил свят за гризачи. Колхаун създава утопична среда за плъхове и мишки общо 25 пъти, като резултата е винаги един и същ.
Заключението
„За едно толкова просто животно като мишка, най-сложното поведение включва взаимосвързан набор от ухажване, майчинска грижа, териториална защита и йерархична вътрешногрупова и междугрупова социална организация“, заключава Калхун в своето изследване.
„Когато поведението, свързано с тези функции, не е налично, няма развитие на социална организация и няма възпроизводство. Както в случая с моето проучване, описано по-горе, всички членове на популацията ще остареят и в крайна сметка ще умрат. Видът ще изчезне.“
Той вярвал, че експериментът с мишката може да се отнася и за хората и предупреди за ден, в който – не дай си боже – всички наши нужди ще бъдат задоволени.
Въпреки това, напоследък хората се съмняват дали експериментът наистина може да се приложи толкова просто към хората – и дали той наистина показа това, което вярвахме, че е направил на първо място.
Краят на мишата утопия може да е възникнал „не от гъстотата, а от прекомерното социално взаимодействие“, каза медицинският историк Едмънд Рамсдън през 2008 г. — Не всички плъхове на Калхун бяха побеснели. Тези, които успяха да контролират горните етажи, водеха сравнително нормален живот.
Освен това, дизайнът на експеримента е критикуван, че създава не проблем с пренаселеността, а по-скоро сценарий, при който по-агресивните мишки са успели да контролират територията и да изолират всички останали. Подобно на производството на храни в реалния свят, възможно е проблемът да не е в адекватните ресурси, а в това как тези ресурси се контролират.
Източници:
- Животът на John.B. Калхун – Wikipedia.org
- Едмънд Рамсдън и Джон Адамс, „ Бягство от лабораторията: Експериментите с гризачи на Джон Б. Калхун и тяхното културно влияние “, The Journal of Social History, vol. 42, бр. 3 (2009).
- Wiles, W. (2011). Поведенческата мивка: Мишката вселена на Джон Б. Калхун . Кабинет , (42).
- John B. Calhoun, “ Death Squared: The Explosive Growth and Demise of a Mouse Population, ” in Proceedings of the Royal Society of Medicine, vol. 66 (януари 1973), стр. 80-88.