Има „лекарство“ което премахва страха от смъртта при болните от рак
Диагнозата рак може да бъде ужасяващо нещо. Медицината доказва, че раздялата с близките и страхът от смъртта може да намали шансовете за оцеляване при хората с рак.
Но нова терапия, тествана при хора с животозастрашаващ рак, предлага потенциално облекчение за тези ужасни тревоги.
Терапията е на почвата на псилоцибин – съединение, намиращо се в Халюциногенните или „психеделичн“ гъби – като се приема заедно с курс на традиционна психотерапия.
В изследването, в което взеха участие хора диагностицирани с рак, в продължение на четири години и половина, има неопровержимо доказателство, че единична доза от псилоцибин подобрява тревожност, депресия и екзистенциален ужас години след като лекарството напусне тялото им.
„Трима от четирима от нашите участници казаха, че терапията е единствена или в първите пет най-страхотни и значими преживявания от живота им и те продължават да я помнят“, казва Стивън Рос, изследовател в NYU Langone и старши автор на изследването.
Рос и колегите публикуваха своите открития на 9, януари в списанието Journal of Psychopharmacology.
Настоящите начини за лечение на свързани с рака психологически сътресения обикновено не работят. Традиционните лекарства за лечение на депресия и тревожност действат за по-малко от половината хората, лекувани от рак – всъщност доказателства за ефектите на тези лекарства в сравнение с плацебо са доста ниски, се казва в изследвания.
Нелекуваната ракова тревожност, депресия и екзистенциален дистрес са свързани с по-високите проценти на самоубийства сред хората, които търсят лечение на рак, и намалената преживяемост на рака, вероятно свързана с нарушена имунна функция, обясни Рос.
„Импликацията тук е, че псилоцибинът дълбоко промени грижите за онкоболните, особено за тези, които са изправени пред своя край“, казва Рос.
Проучването се основава на изследвания, които датират от 70-те години на миналия век, когато учените тестват психологическите ефекти на LSD при пациенти с рак. Резултатите бяха многообещаващи, но изследванията остананха неразвити през следващите четири десетилетия, но след това клиничните изпитвания отново започнаха.
Новите резултати следват при забележително проучване от 2016г., което осветява мощните психологически ефекти на псилоцибина. И в двете проучвания участниците включват група от хора, диагностицирани с животозастрашаващ рак.
През 2016г. изследователите разделиха 29 пациенти с рак в две групи: Една група получи еднократна доза псилоцибин (0,3 mg / kg) в контролирана обстановка и участва в девет психотерапевтични сесии с обучени клиницисти.
Drugata група получи плацебо, ниацин (250 mg) заедно със същото количество консултативни сесии.
След седем седмици изследователите превключили лечението на двете групи. След това плацебо групата получава единична доза псилоцибин, докато психеделичната група приема ниацин.
По време на проучването участниците попълниха въпросници, предназначени да измерват колко потиснати, тревожни, безнадеждни или деморализирани се чувстват.
Те също така отчитат качеството си на живот, духовността, благополучието и дали са чувствали екзистенциален страх или са имали мистично преживяване по време на лечението.
Псилоцибинът е предизвикал „незабавни, съществени и устойчиви подобрения“ при безпокойство и депресия при всички участници, съобщават учените.
„Един ден след получаването на псилоцибин 80 процента от участниците вече не отговарят на критериите за депресия, свързани с рака“, казва Рос. Тези ефекти са „незабавни и клинично значими“.
Еднократна доза псилоцибин доведе до намаляване на свързаната с рака деморализация и безнадеждност, подобряване на духовното благосъстояние и повишаване на качеството на живот.
Но това първо проучване проследи само психиката на участниците в продължение на шест и половина месеца, така че дали ползите от псилоцибин продължават и след периода на проучване, не беше известно досега.
За да провери дългосрочните ефекти на лекарството, изследователският екип проследява 16 от участниците в изследването. От тях 15 души избраха да се включат в новия анализ.
Изследователите предоставиха на участниците същите въпросници за психично здраве от първоначалното проучване в два етапа – 3,2 и 4,5 години след първоначалните дози псилоцибин. Участниците също попълниха въпросник, задаващ отворени въпроси за положителни промени, които приписват на опита с терапия с помощта на псилоцибин.
По-голямата част от участниците показаха намалена тревожност, депресия, безнадеждност и деморализация. И при двете последващи проверки 60 до 80 процента от участниците показаха белези за успешно лечение на депресия и тревожност.
Това означава, че първоначалните ефекти за повишаване на настроението от дозата псилоцибин са издържали близо пет години след първоначалната терапия. Това е най-дългото проучване до момента, анализиращо ефектите на псилоцибин върху психичното здраве на онкоболните, казва изследователския екип.
Учените не са сигурни как псилоцибинът влияе на мозъка. Но данните показват, че комуникационните пътища на мозъка изглежда се променят, когато са изложени на психеделици като псилоцибин.
„Мозъкът изглежда по-взаимосвързан, когато използвате псилоцибин“, каза Рос. „Части от мозъка, които обикновено не комуникират помежду си, общуват помежду си.“
Някои учени хипотезират, че терапевтичният ефект може да произтича от област на мозъка, наречена „мрежа по подразбиране“, която помага на човека да е се успокои.
Обикновено мрежата е активна, когато хората мечтаят. Когато някой изпитва безпокойство или депресия, тази мрежа преминава в свръхпроизводство, като на пръв поглед ги кара да се притесняват. Псилоцибинът може да деактивира мрежата, като дава възможност на хората да поставят проблемите си в перспектива.
Психичните сътресения, причинени от рак, могат да бъдат също толкова пагубни, колкото физическите щети, причинени от болестта. Това проучване предполага, че псилоцибинът може да бъде потенциално мощен инструмент за лечение на тези състояния за почти 40 процента от глобалната популация, която ще бъде диагностицирана с рак.