6 Мита свързани със захарта
Въпреки че всички са запознати с това какво представлява захарта, ще започнем с кратко обяснение.
Какво е захарта?
Захарта е разтворим въглехидрат – биологична молекула, състояща се от въглеродни, водородни и кислородни атоми. Простите захари или монозахариди включват глюкоза и фруктоза. Гранулираната захар е съставна захар или дизахарид, известен като захароза, който се състои от глюкоза и фруктоза. По време на храносмилането тялото разгражда дизахаридите до монозахариди.Митове за захарта:
1. Захарта прави децата хиперактивни
Това е може би най-често срещаният мит, свързан със захарта: яденето на бонбони кара децата да дивеят. Всъщност няма научни доказателства, че захарта увеличава хиперактивността при по-голямата част от децата. Например, анализ от 1995г. в JAMA комбинира данни от 23 експеримента в 16 научни статии. Те заключиха: Този анализ на докладваните досега проучвания установи, че захарта (главно захароза) не влияе върху поведението или когнитивните резултати на децата.2. Захарта причинява диабет
Друг относително често срещан мит е, че захарта причинява диабет. Няма обаче пряка връзка между двете. Объркването може би възниква, защото има вътрешна връзка между нивата на кръвната захар и диабета. Историята обаче е малко по-сложна. Наднорменото тегло и затлъстяването са рискови фактори за диабет тип 2 и консумацията на високи нива на захар увеличава вероятността от развитие на наднормено тегло или затлъстяване. Захарта обаче не е пряката причина за диабет тип 2.3. Захарта води до пристрастяване
Някои експерти смятат, че захарта е пристрастяващо вещество. Например авторите на противоречив преглед през 2017г. пишат:„Данните при животни показват значително припокриване между консумацията на добавени захари и лекарствените ефекти, включително склонност към пристрастяване.“Този преглед обаче се фокусира върху проучвания върху животни. Както обясняват авторите на друг преглед, „има методологично предизвикателство при превода на това произведение, защото хората рядко консумират захар изолирано“. Д-р Доминик М. Дуайър от Училището по психология на университета в Кардиф обяснява : „Въпреки че със сигурност присъства при някои хора, поведението, подобно на пристрастяването към захарта и други храни, е налице само при малцинство от затлъстели индивиди. Трябва обаче да помним, че захарта може да стимулира свръхконсумацията на храни заедно с потенциала, подобен на пристрастяването.“ Струва си да се отбележи, че въпреки че здравните експерти не класифицират захарта като пристрастяващо вещество, това не я прави здравословна.