Бихте ли повярвали, ако ви кажат, че под този ръждясал, изоставен метален капак се крие най-дълбоката дупка, изкопана някога от човечеството? Че под този метален капак, който има диаметър само 23 сантиметра са, издълбани 12 262 метра? Имайки предвид, че
най-дълбоката пещера е само 2212 метра! Може да имате съмнения, но ако прочетете докрай ще се убедите.
Пътуване до центъра на Земята
По време на Студената война в надпреварата се включи и копаенето на сондажи. Това е
свръхдълбоката сондажна яма (Колски свръхдълбок сондаж), най-дълбоката дупка на Земята, финансирана от СССР и след това Русия между 1970 и 1994г. През този период геолозите имали единствено косвени доказателства за това, какво се случва в земната кора, а тези свръхдълбоки сондажи осигуряват много необходима информация за по-добро разбиране на геологията чрез директно наблюдение. И до днес събраната информацията все още се анализира.
Гранит навсякъде
Първата изненада била липсата на така наречения „базалтов слой“ на дълбочина около 7 км. Преди това геоложката информация за по-дълбоките части на кората идвала от анализа на сеизмичните вълни – по принцип те очаквали да намерят гранит, а с навлизането им по-дълбоко и базалти. Но за голяма изненада на всички, когато достигнали по-дълбоко, те всъщност открили … още гранит.
Вода
Също така на дълбочина между 3 и 6 км, те намерили вода. Според информацията преди това, водата просто не трябвало да бъде на тези дълбочини. От това станало ясно, че дори гранита може да се спука и да се напълнят с вода. Технически погледнато водата е само водородни и кислородни атоми, изцедени от огромното налягане, причинено от дълбочината – и уловени в непроницаеми „слоеве“ от скали. Открита е и кал, която изтичала от отвора, тя била описана като „кипяща“ с водород. Друго неочаквано откритие е голямо количество водороден газ.
Животът дълбоко под Земята?
Без съмнение най-голямата изненада била откритието на живот: микроскопични фосили от планктон в скали на възраст над два милиарда години, открити на 6,5 км. под повърхността. Тези „микрофосили“ представляват около 24 древни вида и са обвити в органични съединения, които по някакъв начин са преживели екстремното налягане и температура досега под повърхността на Земята.
Изоставени, но не забравени
Сега Колски свръхдълбок сондаж е почти изоставен. На дълбочина над 3000 метра изследователите започнали да забелязват, че температурата се повишава по-бързо от очакваното и започнали да се появяват първите проблеми.
През 1983г. сондажът премина 12 000 метра и сондажите били преустановени за около година, за да „отпразнуват“ събитието.
През септември 1984г. след пробиване на 12 066 метра, сондата се изкриви и остана в дупката. По-късно сондирането било възобновено.
Температурите обаче продължили да се покачват повече от очакваните стойности. Когато дупката достигнала максималната си дълбочина, температурата била огромните 180 ° C вместо очакваните 100 ° C. Пробиването е спряно през 1992 година, защото свредлото не можело да пробива при такива температури.
Целият проект бил закрит през 2005г. поради липсата на финансиране. Цялото сондажно и изследователско оборудване е бракувано. Докато данните, получени от проекта Колски свръхдълбок сондаж, продължават да се анализират. Самото място е изоставено от 2008 година, а дупката беше затворена с метален капак, който виждаме и днес, сякаш за да запечата всички мистерии, които могат да се крият отдолу.
Днес можете да посетите изоставеното място, но за съжаление няма да можете да надникнете през дупката, която и до днес е най-дълбоката дупка, изкопана под повърхността.
Споделете тази статия
