Има ли Ползи за Здравето от Гъбата Червена Мухоморка?

Amanita muscaria, позната като червена мухоморка, е психоактивна гъба, съдържаща активни съединения като мусцимол и иботенова киселина. Въпреки че съществуват сведения за нейното използване в традиционни практики за здравословни цели, е важно да се подчертае, че тя може да бъде токсична и опасна при неправилна употреба.

Ефектите на червената мухоморка варират от терапевтични и релаксиращи до халюциногенни и, в някои случаи, потенциално вредни.

При лабораторно тествани и висококачествени продукти, съобразени с правилната дозировка, консумацията на червена мухоморка може да бъде безопасна, като дозата значително определя резултатите.

Тази статия разглежда какво е червена мухоморка, ефикасността на гъбата Amanita muscaria, както и екстракти и тинктури от гъбата.

Какво представлява червената мухоморка?

Amanita muscaria, както и подобният вид Amanita pantherina, са гъби от разред Agaricales, разпространени в обширни местообитания в умерените и бореалните региони на Северното полукълбо.

Тези гъби се срещат както на ниска надморска височина, така и във високопланински терени, особено в иглолистни гори с ела и черен бор, както и в широколистни насаждения с бук и бреза. Най-често се появяват в края на лятото и са особено обичайни през есента.

Отличителният външен вид на Amanita muscaria включва яркочервена шапка, покрита с бели петна, и бяло стъбло, което прави гъбата лесно разпознаваема.

Съдържа два основни психоактивни алкалоида – иботенова киселина и мусцимол, заедно с други алкалоиди, които допринасят за нейните ефекти.

Традиционно е използвана за опияняващи цели и в шамански практики и ритуали за гадаене.

Името Amanita muscaria идва от ефекта ѝ върху определени насекоми, които тя може да парализира. Гъбата е позната и с други имена като hongo matamoscas на испански, falsa oronja, reig bord или farinera borda на каталонски, както и добре познатото „мухоморка“.

Исторически данни

Исторически сведения, като пещерни рисунки, дърворезби и скулптури, подсказват, че психоактивните ефекти на Amanita muscaria са били известни от древността в различни части на света.

Гъбата е използвана за религиозни, гадателски, терапевтични и социални цели от географски и културно отдалечени общности.

Лингвистични анализи на северноазиатски езици, показват употребата на червена мухоморка като интоксикант преди около 4000 г. пр.н.е.

Полихромни рисунки в сахара, датиращи от палеолита, също илюстрират фигури на гъби, вероятно от вида Muscaria.

Допълнителни доказателства за употребата ѝ има и в Северна Америка сред племената Dogrib Athabasca в района на планината Макензи в Канада, както и при Ojibwa и Ahnishinuabeg в района на езерото Мичиган, където е позната под името „miskwedo“. Тези практики се запазват поне до края на 20-ти век.

Първият западен запис за използването на червена мухоморка е направен от шведския войник Филип Йохан фон Страленберг през 1730 г., който наблюдава употребата ѝ в шамански ритуали в Сибир.

Племената Остяк, Коряк и Чукчи продължават да използват гъбата в своите обреди.

Тези племена използвали A. muscaria като упойващо средство, дори и след въвеждането на алкохола от руснаците.

Събирали гъбите, сушели ги на слънце и ги консумирали по различни начини – цели, разтворени във вода или мляко от северен елен, или смесени с растителни сокове за подобряване на вкуса.

Те също така практикували повторната употреба на алкалоидите на Amanita чрез консумиране на урината на хора, които вече са приели гъбата, тъй като съединенията оставали активни и можели да бъдат използвани повторно до четири или пет цикъла.

Химичен състав

Гъбата Amanita muscaria е богата на алкалоиди и има сложна фармакологична структура, която все още не е напълно проучена. Сред най-важните алкалоиди са иботеновата киселина, мусцимолът, мускаринът и мусказонът.

За известно време мускаринът се е считал за основния психоактивен компонент на A. muscaria.

През 1964 г. обаче независими изследователи от Япония, Англия и Швейцария успяват да изолират иботеновата киселина и мусцимола, доказвайки техните психоактивни свойства.

Мускаринът се смята за отговорен за нежеланите ефекти, включително дискомфорт, стомашно разстройство и повръщане.

Концентрацията на алкалоидите в гъбата зависи от фактори като надморската височина и екосистемата.

Гъбите, събрани на по-висока надморска височина, обикновено имат по-високи нива на иботенова киселина и мусцимол, докато тези от по-ниските височини показват по-високи нива на мускарин.

При излагане на топлина и други условия иботеновата киселина, която има стимулиращ ефект, се преобразува в мусцимол, който проявява по-силен седативен ефект. Това е и причината сушените гъби да бъдат по-мощни от пресните, тъй като в процеса на сушене иботеновата киселина се превръща в мусцимол.

Ползи от активните съставки на мухоморка

Mусцимол

Muscimol е основното психоактивно съединение, което придава на Amanita muscaria своите уникални ефекти.

Структурно сходен с GABAa (основният инхибиторен невротрансмитер в мозъка), мусцимол намалява активността на централната нервна система и предизвиква усещане за физическа релаксация, еуфория и спокойствие.

Muscimol също така може да подобрява количеството и качеството на NREM съня (дълбоката, възстановителна част от съня), като увеличава продължителността на този сън и усилва активността на бавните вълни (SWA).

Това етапно подобрение е важно за физическото възстановяване и консолидирането на паметта.

Иботенова киселина

Иботеновата киселина е основното активно съединение в суровите гъби Amanita muscaria.

Структурно подобна на невротрансмитера глутамат, иботеновата киселина има стимулиращ ефект върху централната нервна система, но във високи дози може да причини нежелани странични ефекти, като халюцинации, объркване, гадене и повръщане.

Част от иботеновата киселина се преобразува в мусцимол при сушене, варене или поглъщане, което намалява нейната токсичност и увеличава психоактивния ефект на мусцимола.

Мускарин

Мускаринът е активен психоактивен компонент в гъбите Amanita, който има терапевтични и потенциално токсични свойства при различни дози.

Концентрация от 0,1% мускарин може да доведе до нежелани ефекти, като прекомерно изпотяване, слюноотделяне и коремни спазми.

Обикновено Amanita muscaria съдържа около 0,0003% мускарин, което прави риска минимален.

Мускаринът обаче се свързва с мускариновите рецептори, което загатва за потенциални терапевтични ползи, като когнитивно подобрение и по-добра невромускулна функция.

Въпреки това, повечето продукти с Amanita се пречистват от мускарин, а реномираните марки тестват продуктите си за мускаринова активност, като резултатите са видими за потребителите чрез сертификат за анализ.

Рискове от консумацията на сурови гъби

Суровите гъби червена мухоморка могат да причинят леко токсични реакции поради високото съдържание на иботенова киселина и мускарин и ниското съдържание на мусцимол.

Суровите и непреработени гъби могат да предизвикат следните неблагоприятни ефекти и физически дискомфорт:

• Гадене и повръщане
• Крампи и диария
• Загуба на равновесие
• Мускулни спазми

Един анализ разглежда мъже приемащи сушена червена мухоморка за облекчаване на стреса, намаляване на тежестта на депресивните симптоми и намаляване на безсънието. Те съобщават за странични ефекти, като гадене, повръщане, коремна болка и сънливост.

Макар и да се смята за слабо отровна, трябва да имате предвид, че има свързани смъртни случаи с консумацията на червена мухоморка.

Екстракт от червена мухоморка

Екстрактът от Amanita muscaria представлява концентриран продукт, създаден чрез изолиране на основните психоактивни съединения на гъбата, предимно иботенова киселина и мусцимол.

Благодарение на този екстракт, дозировката на активните съединения става по-прецизна и контролирана в сравнение с директната консумация на сурови гъби.

Въпреки че нейните екстракти притежават потенциал за терапия при различни състояния, все още няма категорични научни доказателства относно ефектите им върху невровъзпалителни клетки като микроглията, които играят съществена роля в мозъчния имунен отговор и възпалителните процеси.

Жени използващи тинктура от червена мухоморка, съобщават за страничните ефекти, като главоболие.

Тинктура

Тинктурите от червена мухоморка обикновено се предлагат в малки бутилки с капкомери, което улеснява приемането. Поради тази гъвкавост, те стават все по-популярни сред потребителите, които искат да изпробват микродозиране или локално приложение на гъбата.

Изчисляването на точната дозировка на активните съставки обаче, като мусцимол и иботенова киселина, в милиграми на капкомер е предизвикателство и често остава неясна.

Тази сложност произтича от факта, че концентрацията на тези съединения варира в зависимост от естествената сила на използваните гъби и от метода на екстракция, прилаган за създаването на тинктурата.

Производителите на тинктури трябва да вземат предвид тези фактори и да предоставят ясна информация относно концентрацията на активните вещества в своите продукти.

Освен това, потребителите трябва да бъдат внимателни и да следват указанията за дозиране, за да избегнат нежелани ефекти, свързани с неправилното приложение.

Микродозиране с червена мухоморка

Анекдотични данни и изследвания сочат, че микродозирането на екстракти от червена мухоморка може да бъде ефективен и безопасен метод за постигане на някои терапевтични ползи от гъбата, като облекчаване на болката, подобрение в настроението и подкрепа на съня.

Според ресурси в тази област, дози от 1 до 5 mg мусцимол са подходящи за микродозиране и могат да осигурят облекчение, без да предизвикват значителни психоактивни ефекти.

Четири книги изследват различни аспекти на микродозирането с червена мухоморка и нейните потенциални ползи:

1. „Микродозиране с A. Muscaria“ от Баба Маша – Първото по рода си изследване на микродозирането с Amanita muscaria, базирано на над 800 потребителски доклада. Авторката сравнява ефектите на Amanita с тези на гъбите Psilocybe, посочвайки, че червената мухоморка има по-широк обхват от ефекти върху различни състояния. Микродозите могат да повлияят на енергийния ритъм на организма – сутрешните дози могат да стимулират енергията, докато вечерните да подпомогнат релаксацията и съня. Книгата отбелязва, че някои потребители са изпитали симптоми на отнемане след прекъсване, което поставя въпроси за потенциална зависимост.
2. „Микродозиране на A. Muscaria“ от Бил Харет и Анастасия В. Саша – Тази книга предлага подход за самопомощ, надграждайки изследванията на Маша. Освен техники за микродозиране, книгата включва и рецепти, и личен опит на Харет с A. muscaria за облекчаване на полиартрит. Фокусът е върху практическите приложения на микродозирането, но терапевтичните ефекти не са разгледани в детайли.
3. „Дозиране на A. muscaria“ от Amanita Dreamer – Книгата съчетава информация, работна тетрадка и дневник, като разглежда както микродози, така и по-високи дози, особено за психичното и емоционалното здраве. Авторът, споделяйки личен опит, описва ролята на гъбата при изцеление от травма и тревожност, като подчертава важността на контролираната употреба при по-високи дози.
4. „Лечебните гъби в България“ от Владимир Въжаров – Авторът на книгата представя подробно различните видове гъби, които могат да бъдат открити в българската природа, както и такива, които не са местни за страната. Особено внимание е отделено на Червената мухоморка (Amanita muscaria), известна със своите психоактивни свойства и културна значимост, като информацията включва и исторически контекст относно употребата й. Въз основа на обширно проучване, авторът е включил научни публикации, изследвания и литературни източници, за да предостави точна и надеждна информация. Освен това, той споделя своя личен опит в събирането, преработването и отглеждането на различни видове гъби, което добавя практическа стойност към съдържанието на книгата.

Тези книги обогатяват разбирането за терапевтичните приложения на червена мухоморка и предлагат полезни насоки за безопасно и ефективно използване на гъбата.

Индивидуални съображения

Нива на толерантност

Толерантността е ключов аспект, който трябва да се вземе предвид при употребата на червена мухоморка.

Тя представлява намалена реакция на организма към веществото с времето, което налага потребителите да увеличават дозите, за да постигнат същите психоактивни или терапевтични ефекти.

Разбирането и коригирането на разликите в толерантността е от съществено значение за предотвратяване на нежелани реакции и за осигуряване на положителен опит при употребата на червена мухоморка.

Съществуващи медицински състояния и лекарствени взаимодействия

Консумацията на червена мухоморка може да бъде рискова за хора с определени медицински състояния или тези, които приемат някои лекарства.

Важно е те да се консултират с медицински специалист, преди да използват гъбата, тъй като Amanita muscaria взаимодейства с NMDA и GABAa рецепторите в мозъка.

Комбинирането на екстракти от червена мухоморка с други вещества, които действат на тези рецептори, може да засили ефектите им или да доведе до непредсказуеми реакции.

Някои от най-потенциално опасните взаимодействия включват:

• Кетамин
• Алкохол
• Бензодиазепини
• Барбитурати

Червената мухоморка също така може да предизвика промени в сърдечната честота и кръвното налягане, както и стомашно-чревни странични ефекти, като гадене, повръщане и диария.

Поради това, взаимодействията с лекарства, използвани за лечение на тези състояния, също могат да бъдат проблематични.

Безопасност

Екстракти, които премахват или намаляват иботеновата киселина и мускарина, обикновено са безопасни за консумация, а мусцимол е най-безопасното съединение, на което повечето продукти се фокусират.

Качествените марки на продуктите от Amanita ще предоставят информация за безопасност, включително:

• Точното количество екстракт от червена мухоморка, с информация за съдържанието на мусцимол и/или иботенова киселина.
• Препоръчителна доза, основаваща се на желаните резултати.
• Резултати от лабораторни тестове, потвърждаващи наличието и отсъствието на психоактивни съединения.

Тази информация е важна, за да се осигури безопасно и ефективно използване на червена мухоморка.

Заключение

Червената мухоморка (Amanita muscaria) е уникална гъба с богат исторически и културен контекст, която притежава значителни психоактивни свойства.

Въпреки потенциалните терапевтични ползи от активните ѝ съединения, като мусцимол и иботенова киселина, е важно да се подчертае, че неправилната консумация може да доведе до токсични реакции и нежелателни странични ефекти.

Традиционните практики, свързани с употребата на червената мухоморка, показват нейното значение в различни култури, но за безопасното ѝ използване е необходимо строго спазване на дозировките и подходяща обработка.

Следователно, потребителите трябва да бъдат информирани и внимателни при експериментиране с нея.

Споделете тази статия