Преди 200 години хората са преживяли „годината без лято“
В Северна Америка, Европа и Азия лятото на 1816 г. било необичайно студено и дъждовно, със слана и сняг през юни и юли. Въздействието на „Годината без лято“ се усещало няколко години след това с продължаващ недостиг на храна и икономически затруднения в много региони.
Днес учените изучават събития като „Годината без лято“, за да разберат по-добре въздействието на природните бедствия върху околната среда и човешкото общество.
Изригвания от мащаба на Тамбора се случват средно веднъж на всеки 1000 години, но по-малки събития все още могат значително да повлияят на климата.
Изригването на Кракатау, който причини най-силния звук в историята, през 1883 година в Индонезия предизвика глобално охлаждане почти пет години по-късно, въпреки че изхвърли по-малко материал в атмосферата от Тамбора.
По подобен начин Пинатубо през 1991 година във Филипините стана причина глобалните температури да се охладят с около 1 градус. Изригвания от такъв мащаб обаче са около една шеста от размера на изригването на Тамбора и се случват веднъж на всеки 100 години.
Всеки от тези вулкани може да изригне отново, може би в мащаб на Тамбора или по-голям.
Темата за това как вулканите влияят на климата е сравнително нова. Учените не потвърдиха връзката между вулканичните изригвания и глобалното охлаждане до 60-те и 70-те години на миналия век.
Годината без лято
Преди повече от 200 години, лятото на 1816 година, се случило нещо необичайно. В Северна Америка, Европа и Азия времето било студено и дъждовно. През юни и юли имало слана и сняг и нямало реколтата. Този необичаен метеорологичен модел стана известен като „Годината без лято“ и оказа значително влияние върху света по онова време. Причината за „Годината без лято“ е мощно вулканично изригване на индонезийския остров Сумбава. На 10 април 1815 година вулкана Тамбора изригнал, изхвърляйки милиони тонове пепел, газ и отломки в атмосферата. Изригването било най-голямото в регистрираната история и предизвикало глобално понижение на температурите, което довело до необичайни метеорологични модели през следващата година.Какво причини това изригване?
Това се усетило по целия свят. В Европа времето било особено тежко, с обилен снеговалеж и слана през юни и юли. Студът и влажните условия довели до загуба на реколтата и недостиг на храна, което причини широко разпространено страдание и глад. Ситуацията се влошила от продължаващите политически и икономически катаклизми в много страни, включително война и социални вълнения. Когато изригне вулкан, той прави нещо повече от това да бълва облаци пепел, които могат да охладят даден регион за няколко дни и да попречат на пътуването със самолет. Освен тези неща изхвърля и серен диоксид, съобщава НАСА. Ако изригването е достатъчно силно, то изхвърля този серен диоксид високо в стратосферата, на повече от 10 мили над земната повърхност. Там горе серният диоксид реагира с водните пари, за да образува сулфатни аерозоли. Тъй като тези аерозоли се носят над надморската височина на дъжда, те не се отмиват. Вместо това те се задържат, отразявайки слънчевата светлина и охлаждайки повърхността на Земята, което е причината за времето и климатичните въздействия от изригването на Тамбора да се появят повече от година по-късно. Освен това се смята, че това било най-смъртоносното вулканично изригване в човешката история с брой на загиналите от най-малко 71 000 души, като 12 000 бяха убити директно от изригването, според списанието Progress in Physical Geography. Въпреки предизвикателствата, „Годината без лято“ имаше и положителни ефекти. Това доведе до повишен интерес към прогнозирането на времето и разработването на нови селскостопански техники, които да бъдат по-добре адаптирани към непредсказуемите метеорологични модели. Например фермерите започнаха да засаждат по-устойчиви култури, като картофи, които можеха да оцелеят в по-студени и влажни условия. Днес учените изучават събития като „Годината без лято“, за да разберат по-добре въздействието на природните бедствия върху околната среда и човешкото общество. Изригването на вулкана Тамбора служи като напомняне за взаимосвързаността на системите на нашата планета и важността на готовността и устойчивостта в лицето на неочаквани събития.Може да се случи отново?
Изригвания от мащаба на Тамбора се случват средно веднъж на всеки 1000 години, но по-малки събития все още могат значително да повлияят на климата.
Изригването на Кракатау, който причини най-силния звук в историята, през 1883 година в Индонезия предизвика глобално охлаждане почти пет години по-късно, въпреки че изхвърли по-малко материал в атмосферата от Тамбора.
По подобен начин Пинатубо през 1991 година във Филипините стана причина глобалните температури да се охладят с около 1 градус. Изригвания от такъв мащаб обаче са около една шеста от размера на изригването на Тамбора и се случват веднъж на всеки 100 години.
Всеки от тези вулкани може да изригне отново, може би в мащаб на Тамбора или по-голям.
Темата за това как вулканите влияят на климата е сравнително нова. Учените не потвърдиха връзката между вулканичните изригвания и глобалното охлаждане до 60-те и 70-те години на миналия век.