Диабет тип 2 е състояние, което засяга начина, по който тялото използва глюкозата за енергия. С течение на времето диабет тип 2 може да увреди нервите и кръвоносните съдове.Проучванията показват, че периодичното гладуване може да помогне за справяне със състоянието. Едно проучване установи, че периодичното гладуване може да доведе до отслабване. Друго проучване съобщава, че периодичното гладуване може да намали нивата на холестерола при възрастни мъже.Някои проучвания дори показват, че периодичното гладуване може да обърне диабет тип 2. В едно от проучванията участниците вече не са имали това състояние след три месеца периодичното гладуване.Разбирането на повече за това как периодичното гладуване влияе върху риска от диабет тип 2 може да доведе до разработването на превантивнистратегии за състоянието, както и нови възможности за лечение.Наскоро учените сравниха ефектите от периодичното гладуване и диета с намалено съдържание на калории за хора, предразположени към развитие на диабет тип 2.Те открили, че периодичното гладуване води до по-големи подобрения в нивата на кръвната захар след хранене, отколкото диета с намалено съдържание на калории.Проучването е публикувано в Nature Medicine.
Как периодичното гладуване влияе върху нивата на глюкозата
За проучването учените са събрали 209 възрастни на средна възраст 58 години и среден ИТМ 34,8, което се счита за затлъстяване.След това те бяха разделени на три групи на случаен принцип:
Ограничено във времето периодично гладуване: 30% от енергийните нужди между 8 сутринта и обяд, последвани от 20-часов период на гладуване в три непоследователни дни всяка седмица и неограничено хранене през останалите дни
Участниците се придържаха към определените им диети в продължение на шест месеца и бяха проследени в продължение на 12 месеца след това.Техните нива на кръвна захар на гладно бяха оценени два и шест месеца след диетичните интервенции и 12 месеца след това.След шестмесечната интервенция учените установиха, че нивата на глюкоза са спаднали с 10,1 mg.dl-1, 3,57 mg.dl-1 и 4,15 mg.dl-1 в трите групи.Година след тези измервания тези, които са били на периодично гладуване, все още са имали по-ниски средни нива на кръвна захар от тези в другите две групи: -4,71 mg.dl-1 в сравнение с – 3,79 mg.dl-1 и -3,57 mg.dl-1.Освен това учените установяват, че тези на периодично гладуване са по-чувствителни към инсулин, но това не е статистически значимо и има по-големи спадове в холестерола, отколкото тези в другите две групи.Тези в групите периодично гладуване и калориен дефицит първоначално са загубили повече тегло от тези в групата стандартна грижа, но до 18-ия месец няма разлика между групите.При проследяването през годината обаче повече хора са продължили с калориен дефицит, отколкото към периодично гладуване: 78% от тези в групата на калориен дефицит са продължили с диета, докато само 42% от тези на периодично гладуване са продължили фастинга за 2-3 дни в седмицата.Учените отбелязват, че по време на периода на проследяване 45% от тези в групите на периодично гладуване и калориен дефицит съобщават за поне едно нежелано събитие, като умора, запек и главоболие, в сравнение с 19% от тези в групата на стандартна грижа.
Периодично гладуване и риск от диабет тип 2
Въпреки че авторите не обсъждат как ограниченото във времето периодично гладуване може да намали риска от диабет тип 2, те отбелязват, че храненето по-рано през деня е свързано с ползи за здравето, като по-добър 24-часов контрол на глюкозата и инсулинова чувствителност.Макар авторите да не обясняват напълно основните механизми, техните открития може да означават, че циркадните ритми, хормоните и активността могат да бъдат включени в риска от диабет тип 2.Трудно е да се каже със сигурност, но се вижда, че нивата на инсулин намаляват по време на гладуване и че мазнините започват да се разграждат, като и двете са полезни за забавяне или предотвратяване на диабет тип 2.
Споделете тази статия
Как актуализираме тази статия:
Непрекъснато следим за налична нова информация и актуализираме нашите статии.
