Може ли ежедневната консумация на грозде да увеличи някои чревни бактерии?
Човешкото тяло съдържа удивителните сто трилиона бактери. Докато тези бактерии присъстват по всички повърхности на тялото, по-голямата част от тях се намират в стомашно-чревния тракт.
Чревните бактерии – известни още като чревна микробиома, микробиота или микрофлора – играят важна роля в много области на човешкото здраве, включително храносмилането, имунитета и регулирането на мозъчната функция (известна като „остa черва-мозък).
Една област на интерес е как диетата ни може да повлияе на микробиома и цялостното ни здраве. Учените са проучили как различните хранителни вещества в храната, като протеини, въглехидрати и мазнини, могат да променят състава на микробиома и веществата, които произвежда.
реклама
Като част от текущи проучвания за по-добро разбиране как диетата може да повлияе на микробиома и в крайна сметка да повлияе на здравето ни, някои учени се фокусират върху ефектите на конкретни храни, като гроздето.
Предишни епидемиологични изследвания показват, че консумацията на грозде поддържа здравето на сърцето, а някои показват подобрения в паметта. Изследвания при животни показват, че предпазва здравата тъкан на дебелото черво от рак и предпазва ретината на окото от увреждане, причинено от токсин. Малкомащабно проучване върху хора, приемащи гроздов прах, показа намаляване на маркерите за възпаление.
Тъй като знаем, че диетата може да модулира чревния микробиом и знаем, че гроздето може да има някои ефекти върху здравето, разумно е да се запитаме: може ли гроздето да модулира чревния микробиом?
Предишно in vitro изследване на човешката чревна микробиота установи, че полифенолите от гроздови семки променят популациите на определени микроби и късоверижните мастни киселини, които произвеждат. Друго проучване при здрави възрастни установи, че консумацията на гроздов прах значително променя микробиома на червата и метаболизма на холестерола/жлъчната киселина.
Сега ново проучване, ръководено от д-р Pezzuto и частично финансирано от Комисията за десертно грозде в Калифорния, разглежда влиянието на консумацията на грозде върху човешкия микробиом и урината и плазмените (кръвни) метаболити при здрави възрастни.
Констатациите се появяват в списание Nature Scientific Reports.
3 порции грозде на ден
Проучването е проведено за период от два месеца и включва 41 здрави доброволци, от които 29 са завършили проучването. Двадесет и двама участници в проучването (53,7%) са жени, а 19 (46,3) са мъже. Възрастта на участниците варира от 20,9 до 55,7 години, а средната възраст е 39,8 години.
През първите две седмици от проучването участниците следват ограничена диета, която изключва или ограничава приема на определени храни.
През следващите две седмици участниците в проучването продължиха да следват ограничена диета, но допълнена с еквивалента на три порции грозде на ден под формата на лиофилизиран прах. Вместо грозде е използван стандартен гроздов прах, за да се осигури последователност сред участниците в проучването.
След това участниците в проучването спряха да консумират грозде за един месец.
Учените събрирали проби от плазма, урина и изпражнения от всеки участник в проучването на 15, 30 и 60 дни.
Как гроздето влияе на микробиома на червата
Когато учените анализират цялата събрана информация, те откриват, че с изключение на подгрупа от жени на възраст от 29 до 39 години, консумацията на грозде не променя значително цялостното разнообразие на микробиома.
Учените обаче наблюдават промени в изобилието на определени чревни бактерии.
След две седмици консумация на грозде нивата на някои чревни бактерии, като Holdemania spp., намаляват, докато тези на други, като Streptococcus thermophiles, се повишават. Те също така виждат промени в различни ензимни нива и биологични пътища.
Дори 30 дни след спиране на консумацията на грозде, някои хора все още показват промени в своя микробиом, ензими и пътища, което предполага, че ефектите от яденето на грозде могат да бъдат забавени.
Анализите на химикалите в урината и плазмата показват, че някои вещества като 2′-дезоксирибонова киселина, глутаконова киселина и 3-хидроксифенилоцетна киселина се увеличават, когато се консумира грозде и след това се връщат към нормалните си нива след спиране на консумация на грозде.
Както се очакваше, учените забелязаха разлики в микробиома между индивидите, като всеки човек имаше свои различни модели на разпространение на микроорганизми по време на изследването.
Как гроздето е полезно за цялостното здраве
На въпроса как промените, предизвикани от диета, обогатена с грозде, могат да се превърнат в ползи за здравето, експертите казват, че променените нива на ензими и пътища „могат да повлияят на генерирането на специфични химични метаболити, потенциално способни да достигнат до органите на тялото. Остава да се покаже кой, ако има такъв, от тези метаболити допринася за здравните ефекти на гроздето, но е разумно да се очаква, че ще има някакъв ефект.
Полезните ефекти на гроздето върху човешкото здраве могат да бъдат обяснени чрез фибрите в гроздето, които „хранят полезните чревни бактерии, които произвеждат късоверижни мастни киселини, които имат множество ползи за здравето.
Друг възможен механизъм е активността на полифенолите, естествено срещащи се молекули, които са в изобилие в гроздето.
Доказано е, че те увеличават изобилието на Bifidobacterium и Lactobacillus, които осигуряват антипатогенни и противовъзпалителни ефекти и защита на сърдечно-съдовата система.
3-хидроксифенилоцетната киселина е добре известна като основен микробен метаболит на полифенолите и нейното увеличаване след консумация на грозде изглежда логично.
Микробното превръщане на полифенолите се счита за важно за медииране на техните здравословни свойства, или чрез правене на молекулите достатъчно малки, за да бъдат абсорбирани от човешки клетки, или чрез осигуряване на различни метаболитни ефекти (или и двете).
Ограничения на проучването
Трябва да се има предвид обаче, че на метагеномната техника, използвана в проучването, не може да се вярва на количествени таксономични мерки и по този начин докладваните промени са съмнителни.
Освен това сравнително кратката продължителност на проучването и включването само на здрави мъже и жени са някои от ограниченията на проучването.
„По-нататъшни дългосрочни проучвания, които ще включват и хора, които имат диабет, сърдечно-съдови заболявания и други здравословни проблеми, са от значение за да имаме точни данни.